Видяхме в началото да се формират групи по цялата планета, които в духа на Десетото откровение се стремяха да се домогнат до съзерцание на Световната визия. Тя бе осъзната от достатъчно количество хора и в нейната светлина противопоставянето постепенно започна да се преодолява и човечеството да се освобождава от Страха. Хората, които управляваха технологическото развитие, постепенно започнаха да осъзнават истинското си предназначение и да се отказват от стремежа си към власт и към манипулация на икономиката.
Осъзнаването на Визията на света предизвика безпрецедентен порив към пробуждане, самоосъзнаване, взаимодействие и лична отговорност и, наистина просветлени, хората започнаха да си припомнят Рождените си визии и да следват вярно своя път, заемайки точното си място в културата, към която принадлежаха.
Сцената се премести към гледката на съсипани градове и изоставени земеделски райони. Видяхме как тук се формираше общо съгласие да се преодолее омагьосания кръг на бедността. Намесата вече не се разбираше само като правителствени програми, образование, осигуряване на работа. Новият подход щеше да бъде дълбоко духовен, защото структурите на образованието вече бяха намерени. Необходимо беше само освобождаване от Страха и преодоляване на всякакви извращения, породени от безпокойството и мизерията.
Хората започваха да проявяват лична съпричастност към всяко семейство, към всяко дете, изпаднали в нужда. Мнозина хора започваха лично да им помагат — търговци, учители, полицаи, министри. Те получаваха доброволна помощ от техните „братя и сестри“, от духовните учители — всички тласкани от тяхната интуиция да помагат, всички спомняйки си своето автентично намерение да се отнасят с внимание към всяко едно семейство, към всяко едно дете. Всички носеха в душите си Откровенията, ясното съзнание, че колкото и да е трудна една ситуация, колкото и вкоренени да са самоунищожителните навици, всеки от нас може да пробуди в себе си спомена за вътрешно предназначение и цел.
Когато този вътрешен съюз между хората се разрастваше, случаите на престъпност започваха мистериозно да намаляват в човешкото общество. Защото, както ясно видяхме, корените на насилието са винаги в страха и страстите, и моделите на страха, които дехуманизират своите жертви. Влизайки във връзка с хора, притежаващи по-висше самосъзнание, тези модели на съзнанието започваха да се разграждат.
Формираше се ново отношение към престъпността, което съчетаваше традиционните подходи с разбирането за човешките възможности. В началото щяха да бъдат необходими затвори, поставени на нови начала и нови наказателни мерки, тъй като все още те нямаше да отпаднат съвсем — помилването може да тласне престъпниците към това да повторят поведението си. В същото време Откровенията щяха да променят наказателните мерки — хората щяха да започнат да полагат усилия да помогнат на извършилите престъпление да си припомнят автентичните намерения, с които са дошли на Земята.
Когато хората започнеха да познават истинската си същност, милиони хора щяха да работят за предотвратяване конфликтите на всяко ниво в човешката култура, защото щяха да ги разбират по друг начин. Във всяка ситуация, в която един мъж или една жена се вбеси от другия, или някой младеж убие под влияние на разрушителните си страсти, или някой измами или подведе друг — във всички тези ситуации винаги има някой, който е могъл да предотврати насилието, но не е успял.
Около този човек сигурно е имало десетки приятели и познати, които също не са успели да му внушат идеите и познанието, които са можели да му помогнат. Подобен неуспех би могъл да бъде оправдан в миналото, но днес вече не. С все по-пълното разкриване на Десетото откровение, хората започват да разбират, че в своя живот се срещат с души, с които са имали продължителни връзки на протежение на много животи, и които разчитат на тяхната помощ. Така че, ние сме длъжни да бъдем активни, длъжни сме да имаме кураж. Никой не би искал на съвестта му да лежи неспособността да окаже положително въздействие, никой не би искал да преживее мъчителен преглед на живота си, ставайки свидетел на трагическите последици от своята плахост.
Сцените се нижеха пред очите ни и ние станахме свидетели как това зараждащо се самосъзнание започваше да мотивира отношението ни и към други социални проблеми. Аз виждах световните реки и океани, и отново единство между стария и новия подход към тяхното опазване. Правителствената бюрокрация вече допускаше личната инициатива, мотивирана от желание за съхранение на околната среда.