Хората започваха да осъзнават, че както бедността и насилието, така и престъпното замърсяване на природата не търпеше пасивни наблюдатели. Някои хора, които никога съзнателно не биха замърсявали околната среда, се случваше да работят с други, чиито проекти и производства увреждаха биосферата на планетата. Ако такива хора в миналото си бяха мълчали, защото се бяха страхували за работата си или не чувстваха подкрепа, сега те се пробуждаха и осъзнаваха, че са длъжни да предприемат действия, да предизвикат обществена реакция срещу замърсителите — независимо дали това бяха индустриални предприятия, които изхвърляха отпадъците си в океана посреднощ, или петрол се изхвърляше на дъното на морето, или пък се използваха забранени инсектициди в производството на зеленчуци, или се правят опити с нови опасни химикали. Каквото и нарушение да се извършваше, хората вече не бяха безмълвни свидетели, те имаха подкрепата на природозащитните организации и бяха готови да изобличат престъплението.
Даваше се гласност и на отношението на правителствата към околната среда, особено по отношение политиката на използване на обществените земи. Години наред правителствените агенции бяха продавали правата за рудодобив и дърводобив из най-сакрални места на Земята на ниски цени, заради политически цели и машинации. Величествени, прекрасни гори, които бяха обществена собственост, бяха опустошавани по най-невероятен начин, зад прикритието на грижа за горите — сякаш че залесяването с тераси от млади борове би могло да компенсира унищожението на живота и енергията на дъл-голетни гори, които бяха се развивали векове наред.
С възникването на ново духовно съзнание, щеше най-сетне да се сложи край на това опустошаване. Наблюдавахме как се формира нова коалиция от хората, които ценяха красотата на природата, историческите забележителности и онези, които гледаха на природните кътчета като на сакрални врати към Отвъдното. Тази коалиция щеше да успее да спаси малкото останали девствени гори в Европа и в Северна Америка и да протектира дъждовните гори в тропическите райони на света. Всички щяха да разберат, че всяка красива гледка трябва да бъде съхранена в полза на идните поколения. Култивирани гори щяха да задоволят потребността от дървен материал, а останалите обществени гори да бъдат съхранявани от изсичане, за да могат хората да посещават местата със силна енергия, от които щяха да имат все по-растяща потребност. В същото време интуицията и самосъзнанието щяха да накарат хората от развитите култури да потърсят контакт със затворените племенни общности по света, от които да почерпят нови представи и да ги интегрират в своето разбиране за природния свят.
Холографската картина отново се премести напред и аз видях как духовността все повече прониква във всеки аспект на културата. Както и Чарлин бе предсказвала по-рано, всяка професионална група започваше съзнателно да трансформира обичайната си практика на едно интуитивно идеално ниво, като все повече осъзнаваше духовната си роля, истинските цели, на които да служи.
В медицината личните усилия на лечителите щяха да бъдат насочени към духовнопсихическия произход на болестите и, вместо механично да лекуват симптомите щяха да се полагат усилия за тяхното предотвратяване. Съдебната практика ще се пренасочи към това да разрешава конфликтите в полза: на двете страни и на изясняване на истината. И точно както бе прозрял Къртис, бизнесът щеше да еволюира по посока на един просветлен капитализъм, капитализъм, ориентиран не само към печалбата, но към задоволяване на променящите се потребности на едни духовни същества и все по-голяма достъпност на благата при най-ниските възможни цени. Тази нова бизнесетика щеше да се съобразява с опазването на околната среда и, вследствие на пълната автоматизация, щеше да постигне задоволяване на основните потребности на живота — разкрепостявайки хората и утвърждавайки икономика, в която „десятъкът“ ще бъде неотменна част, както е предвидено в Деветото откровение.
Сцените се преместиха още по-напред и ние видяхме как хората започваха да си спомнят своето духовно призвание на все по-ранна възраст. На този етап започваше напълно да се формира ново духовно отношение към света. Още в периода на своето съзряване, хората щяха да започнат да осъзнават себе си като души, които са преминали от едно измерение на съществуването в друго. При прехода на физическо ниво хората щяха да забравят Рождените си визии, но цялото образование щеше да бъде насочено към повторното им спомняне и осмисляне.