Учителите щяха да ръководят младежите да се развиват синхронно в духовния си път. Щяха да ги подтикват да разбират по-добре своята интуиция, за да се ориентират към определени предмети, да посещават определени места, търсейки винаги висшия смисъл на техните предпочитания. Когато усвоим пълния смисъл на Откровенията, ние ще попаднем в определени групи, които работят по специфични проблеми, постигайки съзнание за цялостната визия, с която сме дошли на Земята. Така най-сетне ще можем да разберем и осъществим предназначението което стои в основата на нашия живот. Ще разберем, че сме дошли тук, за да повишим енергийното ниво на тази планета, да открием и съхраним красотата и енергията на нейната природа, да осигурим достъп на всички хора до специалните енергийни зони, за да можем все повече да повишаваме своята енергия, докато в последна сметка развием културата на Отвъдното измерение тук, на Земята.
Такова отношение към света би променило и нашия подход към останалите хора. Ние ще престанем да гледаме на хората според расовите им признаци и национална принадлежност в този им живот. Ще започнем да гледаме на тях като на наши духовни братя и сестри, които също като нас участват в процеса на пробуждане и духовно преосмисляне на живота на планетата. Ще започнем да разбираме, че душите се раждат в различни географски райони на планетата съвсем не случайно, че всеки народ е всъщност анклав на специфична духовна информация, споделяна и оформена от неговите членове, информация, която трябва да бъде постигната и интегрирана.
Наблюдавайки как пред очите ни се разгръщаше бъдещето, видях как се постига предричалото от толкова много хора политическо единство на света — не чрез насилствено обединяване на народите в единен политически организъм, а чрез дълбинно разбиране за нашето духовно родство при запазване на местна автономия и културни различия. Също както отделните индивиди взаимодействат в рамките на групите, така всеки народ в единното семейство на народите ще получава признание за специфичната истина, която представя на света като цяло. Когато цялата планета бъде обгърната от вълната на припомняне, всички хора ще започнат да разбират, че съответните религии, при пълно зачитане на индивидуалните им доктрини на лично ниво, ще започнат да се разглеждат като допълващи една друга и ще се интегрират в една синтезирана глобална духовност.
Ясно виждахме, че в резултат на този диалог ще се изгради отново грандиозния храм на Йерусалим, в който ще намерят своето място всички големи религии — юдейска, християнска, ислямска, източна, дори секуларният идеализъм, който дефакто също е религия, представен от онези икономически анклави в Китай и Европа, които мислят в понятията на пантеистичната икономическа утопия. Тук ще се обсъжда и дискутира крайната духовна перспектива на човечеството. И в този словесен и енергиен дебат централно място в началото ще заемат ислямската и юдейската гледни точки, след това ще бъде интегрирана християнската перспектива, наред с вътрешната визия на източните религии.
Станахме свидетели на това как човечеството навлизаше в ново ниво на съзнание и общочовешката култура еволюираше от преимуществено икономическо развитие към обмен на духовни истини. Когато започна да става това, някои отделни хора и групи започнаха да достигат нива, близки до Отвъдното измерение, и се изгубваха от погледа на по-голямата част от хората, оставащи на Земята. Тези групи избраници, съзнателно се прехвърляха в другото измерение, но владееха умението да се връщат и да се прехвърлят отново — както е предречено в Деветото откровение и както библейските пророци са прозрели. Когато щеше да започне това Възнасяне, онези, които щяха да останат на Земята, щяха да могат да си дадат ясна сметка за ставащото и да приемат своята роля да останат на физическо ниво, защото щяха да знаят, че скоро и те ще ги последват.
Тогава щеше да дойде времето, когато и секуларните идеалисти щяха да прокламират своите истини от стъпалата на храма. Първоначално техният енергичен устрем към Йерусалим щеше да тръгне от Европа, при нейната предимно секуларна ориентация. Те щяха да имат един силен водач, който да прокламира духовното значение на проблемите със секуларен характер. Тази перспектива щеше да намери силен отпор сред по-твърдите представители на мюсюлманството и християнството. Но този енергиен конфликт впоследствие щеше да бъде преодолян и синтезиран в нещо единно, посредством духовния акцент на източната перспектива. На този етап вече щяха да бъдат преодолени и последните опити от страна на ламтящите за власт да установят тиранично общество, основано на автомати и насилие, поради това, че човечеството щеше да се е напълно пробудило и самоосъзнало. И този последен синтез щеше да отвори очите на всички за окончателното спускане на Светия дух. Ние ясно видяхме, че посредством тази интеграция на духовно ниво ще се осъществи библейското пророчество по един символичен и вербален начин, като се избегне физическия апокалипсис, който се очаква да настъпи, според онези, които го разбират буквално.