Неочаквано вниманието ни се пренесе в Отвъдното измерение. И тук ние можахме да видим с голяма яснота, че през цялото време предназначението ни е било не само да създадем една нова Земя, но също и едно ново Небе. Станахме свидетели на това как в резултат на припомнянето на Визията на света, се трансформира не само физическото измерение, но също и Отвъдното. По времето, когато определени души се възнасят от земното ниво в Отвъдното, става и обратният процес — духовни групи от Отвъдното се пренасят на физическо ниво, осъществявайки прилив на енергия, в разгърнатото физическо измерение.
С това добиваше пълна яснота смисълът на целия исторически процес. От самото начало на времената с отварянето на съзнанието и припомнянето, енергията и познанието системно са се движили от Отвъдното измерение към физическото. В началото духовните групи в Отвъдното са носили цялата отговорност за осъществяване на тази цел, като са съхранявали съзнанието за перспективата на бъдещето и са ни помагали все повече да осъзнаваме и да си спомняме предназначението, с което сме се раждали, вливайки ни енергия.
По-късно, с развитието на самосъзнанието на Земята и нарастването на населението, балансът на енергията и отговорността постепенно се е пренасочил по посока на физическото измерение, докато в настоящия момент на историческото развитие, когато енергията на физическото ниво достигне достатъчно висока степен и хората си спомнят Визията на света — и когато на тази планета се озоват повече души от всякога — силата и отговорността за осъществяване на предначертаното бъдеще, ще падне върху душите на Земята, върху новооформилите се групи като нас!
На този етап ние сме длъжни да осъществим това предназначение. Ето защо на нас се пада задачата да преодолеем поляризацията и да помогнем на някои хора тук в долината, които са още обхванати от Страха и които още намират оправдание за манипулиране на икономиката за собствени цели и за контрол над бъдещето, да издигнат своето съзнание и да се променят.
В този момент и четиримата се спогледахме едновременно, все още обгърнати от холограмата, духовните ни групи все още бяха слезли зад нас и ярко светеха. Тогава забелязах огромен ястреб, който политна и кацна на един клон на три-четири метра над нас и ни загледа.
Под него, на няколко метра встрани от нас, неочаквано изскочи заек и спря съвсем близо от дясната ми страна, последван само след секунди от рис, който се настани до него. Но какво бе това?
Тогава най-неочаквано усетих тремор в слънчевия сплит; експериментът бе възобновен!
— Вижте отсреща! — внезапно извика Къртис.
На петдесет метра от нас, в светлината на луната, земята едва забележимо се бе пропукала и отворът постепенно се разширяваше в посока към нас, събаряйки храстите и дърветата.
Обърнах поглед към останалите.
— Сега всичко зависи от нас — извика Мая. — Вече знаем достатъчно за Визията на света; можем да ги спрем.
Преди да успеем да направим каквото и да било, земята под нас мощно се разтърси и процепът започна да се отваря по посока към нас. В същото време няколко коли спряха сред храсталаците и в светлината на фенерчетата се очертаха силуетите им, едва очертани сред дърветата и праха. Аз не се уплаших, а съхраних енергията си, и отново съсредоточих внимание върху холограмата.
— Визията ще ги спре! — викна отново Мая. — Не изпускайте Визията от очи! Задръжте я! Задържайки образа на бъдещето в представите си, аз почувствах как цялата група насочи своята енергия към Фейман, сякаш да издигне съвместната ни воля като гигантска стена срещу неговото настъпление, представяйки си, че групата му е отблъсната от нашата енергия и уплашено побягва.
Погледнах процепа който се приближаваше към нас, сигурен че скоро ще спре. Вместо това, дупката се разширяваше все по-бързо. Падна още едно дърво. После още едно. Ямата пред групата се отваряше и аз загубих концентрация и се изтъркалях назад, задушен от прах.
— Все още не става! — чух че извика Къртис. Имах чувството, че всичко се повтаря.
— Насам! — извиках, опитвайки се да различа нещо във внезапно схлупения мрак. Докато бягах, едва различавах силуетите на останалите; те се отдалечаваха от мене на изток.