Покатерих се по скалистия склон от лявата страна на каньона и се спрях едва на сто метра височина. Коленичил зад скалите, започнах да се озъртам в нощта. Не се виждаше нищо да помръдва, но аз чувах хората на Фейман как говореха в устието на каньона. Покатерих се безшумно нагоре по склона, като свърнах в северозападна посока, вглеждайки се внимателно дали няма да открия следа от останалите. Накрая намерих пътека, по която да се спусна отново към подножието на каньона. Все още никакво движение не се забелязваше.
Когато отново се опитах да тръгна на север, някой неочаквано ме сграбчи за ръката отзад.
— Какво… — извиках аз.
— Шшшшт — прошепна един глас. — Тихо. Аз съм Дейвид.
ТРАЙНО ВЪТРЕШНО ВИЖДАНЕ
Обърнах се да го погледна и на лунната светлина видях дългата му коса и белега на лицето му.
— Къде са другите? — прошепна той.
— Разпиляхме се — отвърнах аз. — Видя ли какво стана?
Той приближи лице към мен.
— Да, наблюдавах от хълма. Накъде мислиш, че са тръгнали?
Подвоумих се.
— Сигурно ще поемат към Водопадите. Той ми махна и ние тръгнахме в тази посока. След няколко минути се обърна вървешком и каза:
— Докато седяхте заедно в началото на каньона, енергията ви се издигна и се понесе над цялата долина. Какво правихте?
Опитах се да му обясня, като предадох в общи линии цялата история: как бях намерил Уил и проникнал в другото измерение; как бях видял Уилямс и се бях натъкнал на Джойл и Мая; и особено как се срещнах с Къртис и как се опитахме да постигнем Визията на света и да победим Фейман.
— И Къртис ли е бил заедно с вас в устието на каньона? — попита Дейвид.
— Да, Мая и Чарлин също, макар че трябва общо да бъдем седмина…
Той отново ми хвърли поглед, почти засмян. Цялото напрежение и раздразнителност, които проявяваше в града, бяха изчезнали напълно.
— И ти, значи, си открил, така ли? Аз избързах и се изравних с него.
— Бил си в другото измерение?
— Да, видях духовната си група и разгръщането на Рождената ми Визия, така както виждам теб. Спомних си всичко, ставало в миналото и разбрах, че сме дошли, за да разгърнем на Земята Визията на света. И тогава — не зная как — докато гледах всички ви долу на лунна светлина, почувствах, че съм част от групата. Видях пред себе си Световната Визия.
Той спря в сянката на огромно дърво, през което не проникваше лунната светлина и лицето му изглеждаше сериозно и замислено.
Обърнах се към него:
— Дейвид, когато нашата група успя да постигне Визията на света, защо все пак това не спря Фейман?
Той се дръпна отново на светло и аз внезапно разпознах в негово лице разгневения вожд, който се бе опълчил срещу Мая. Ала каменно суровото му изражение в миг се промени и той избухна в смях.
— Ключова страна на това видение е не просто да се преживее, макар и това да е доста трудно. Важното е да можем да проектираме визията в бъдещето, трайно да я предадем на останалата част от човечеството. Това е целият смисъл на Десетото откровение. Вие не успяхте да предадете Визията на Фейман и на неговите сподвижници, така че да им помогнете да се самоосъзнаят — той ме изгледа още миг, след което каза:
— Хайде, трябва да побързаме. След като бяхме вървели поне половин миля, някаква птица изпищя от дясната ми страна и Дейвид рязко спря.
— Какво беше това? — попитах аз. Той вирна глава и се заслуша в крясъка, който отново изпълни нощта.
— Това е сова, която известява на другите, че сме тук.
Аз го погледнах недоумяващо, спомняйки си колко странно се бяха държали всички животни, откакто се появих в тази долина.
— Никой от групата ли не различава сигналите на животните? — попита той.
— Не зная. Може би Къртис?
— Не, той е твърде позитивно настроен.
Внезапно ми дойде наум, че Мая спомена нещо за това, че ни беше намерила в пещерата, следвайки песента на птиците.
— Може би Мая.
Той ме изгледа изпитателно.
— Лечителката, за която спомена, която използва визуализация в процеса на лечение ли?
— Да.
— Добре, това е чудесно. Хайде да последваме примера й и да се помолим.
Извърнах се да го погледна и писъкът на совата се чу отново.
— Какво?
— Ами… Да си представим… че тя си спомня знаците на животните.
— Какви са тези знаци на животните?
Следа от раздразнение премина по лицето му и той помълча за миг, затвори очи, явно опитвайки се да се отърси от това чувство.
— Не си ли разбрал, че когато някое диво животно се покаже на пътя ни, това е знамение от най-висш порядък.