Заспусках се предпазливо по склона и през един дълбок проход, който отново събуди у мен вътрешно спомняне. Покатерих се по поредния хълм и отвъд билото му пред мен се изпречиха вирът и водопадите, точно такива каквито си ги бях представял. Самият вир беше два акра, сгушен посред огромни канари и надвиснали скали; кристално чистите му води отразяваха синевата на следобедното небе. Вляво и вдясно имаше и няколко огромни дъба, заобиколени от не толкова големи явори с прошарени листа, както и върби, и евкалипти.
На отсрещния край вирът бе обгърнат от бели пръски и мъгла, съседните два по-малки водопада също бълваха пяна. Нищо не извираше от този вир. Водата оттук явно образуваше подземна река, която течеше безшумно, докато отново се яви на повърхността във онзи, другия вир, недалеч от дървото на гарваните.
Съзерцавах красотата на гледката и усещането ми за вътрешно спомняне се усили. Звуците, цветовете, пейзажът, който се откриваше от хълма — всичко това ми се струваше напълно познато. Бил съм някога тук. Но кога?
Заслизах към вира, после обходих цялата местност и спрях на брега, за да опитам водата, след което приближих водопадите, докато усетя пръски по лицето си; из-катерих огромните камънаци и докоснах тревите. Исках да се потопя в атмосферата на мястото. Накрая се проснах на един от плоските камъни петнайсетина метра над тира, със затворени очи към залязващото слънце, чувствайки как лъчите галят лицето ми. В този момент едно познато чувство премина през тялото ми — особена топлина и сърдечност, каквито не бях изпитвал месеци наред. Бях забравил това усещане, макар че го познавах добре. Отворих очи и рязко се обърнах, знаейки със сигурност кого ще видя.
ПАНОРАМА НА ЖИВОТА
На една скала над главата ми, полускрит зад надвисналия й край, стоеше Уил, широко усмихнат, сложил ръце на хълбоците си. Виждах го леко разфокусирано, тъй че примигвах и се съсредоточих, докато лицето му придоби по-ясни очертания.
— Знаех, че ще те намеря тук — каза ми той, свлече се от скалата и скочи долу до мен. — Чаках те.
Изгледах го с удивление и страх, а той ме прегърна; лицето и ръцете му бяха леко лъчисти, но иначе изглеждаха съвсем нормални.
— Не мога да повярвам, че си тук — промълвих аз. — Какво стана, след като изчезна в Перу? Къде беше? Той ми направи знак с ръка да седна насреща му.
— Всичко ще ти разкажа — отвърна — но първо трябва да разбера, какво става с теб. Какво те води в тази долина?
Разказах му подробно за изчезването на Чарлин, за картата на долината и за срещата ми с Дейвид. Уил поиска да узнае повече за онова, което Дейвид бе споменал, и аз му предадох по-подробно нашия разговор.
Уил се приведе към мен:
— Казал ти е, че Десетото откровение се отнася до това да се разбере духовното възраждане на земята в светлината на другото измерение, така ли? И как да разберем истинската природа, действителната същност на нашите интуиции?
— Да — отвърнах. — Наистина ли е така? Той се замисли и попита:
— Разкажи ми за преживяванията си в долината.
— Веднага започнах да имам видения — отвърнах. — Някои бяха от минали времена, а после започна да ми се явява видение на този вир. Видях всичко това: скалите, водопадите, дори и някой, който ме очакваше тук, макар да не разбрах, че си ти.
— Ами себе си как виждаше?
— Как вървя и разглеждам околността.
— Значи си видял евентуалното бъдеще. Примигнах насреща му.
— Не те разбирам.
— Първата част на Десетото откровение, както е казал Дейвид, се отнася до това, да разберем нашите интуиции по-цялостно. В първите девет откровения интуициите се преживяват като убягващи предчувствия и смътни намеци. Но щом ги опознаем по-добре, започваме по-ясно да долавяме тяхната същност. Спомни си Перу; нали интуициите ти се явяваха като представи за онова, което предстои да се случи, и ти виждаше себе си и другите на точно определено място да вършите точно определени неща, което те насочваше какво да правиш?
Нали тъкмо така разбра, че трябва да отидеш при Селестинските руини? Тук, в долината, става същото. Имал си видение на нещо, което предстои да се случи — че се срещаш с някого при тези водопади — и това те е тласнало наистина да откриеш мястото и да се срещнеш с мене. Ако беше прогонил видението или не беше повярвал, че можеш да намериш водопадите, щеше да пропуснеш съответното стечение на обстоятелствата и живота ти щеше да си остане на старото място. Но ти си приел видението сериозно; съхранил си го в представите си.