Споменах му за заека, за ятото гарвани и за ястреба, които ми се бяха явили, когато за първи път навлязох в долината, а после за риса, за орела и за малкото вълче.
Някои от тях се появиха, дори когато наблюдавахме Световната Визия.
Той кимна, очаквайки да продължа.
— Знаех, че става нещо особено важно — казах аз — но не знаех точно какво да направя, освен просто да ги последвам. Значи всички тези животни са искали нещо да ми предадат?
— Да, точно така е.
— Но как бих могъл да разбера какво е то?
— Много просто. Може да се разбере от вида на животното, което се е появило в определения момент. Всеки различен вид, който се появява на пътя ни, е намек за ситуацията, в която сме, за това коя страна от себе си трябва да повикаме на помощ, за да се справим с обстоятелствата, в които сме попаднали.
— Трудно ми е да повярвам — казах — при всичко, което се случи. Един биолог би казал, че животните са нещо като роботи, които действат по силата на слепия инстинкт.
— Само защото животните отразяват собственото ни ниво на съзнание и очаквания. Ако нашето вибрационно ниво е ниско животните ще следват просто обичайните си екологични функции, без пряко отношение към нас самите. Когато един скептичен биолог свежда животинското поведение до безсъзнателен инстинкт, това е отражение на собственото му ограничено съзнание, което той проектира върху животното. Но когато вибрационното ниво на човека е по-високо, поведението на животните става все по-синхронно, мистериозно и значимо. Аз само го гледах удивен. Той присви очи и каза:
— Заекът, който ти се е изпречил на пътя, е трябвало да ти покаже посоката, както физически, така и емоционално. Когато разговарях с тебе в града, ти беше подтиснат и уплашен и сякаш бе започнал да губиш вяра в Откровенията. Ако продължително наблюдаваш един див заек, можеш да откриеш модели за това как да се справиш със Страха, за да го преодолееш и да започнеш да се отнасяш творчески към обстоятелствата. Заекът живее в непосредствена близост с други животни, които се хранят с него, но той се справя със Страха, остава на мястото си, избягва клопките и продължава да бъде жизнеустойчив, продуктивен и доволен. Такова отношение е трябвало да ти подскаже появата му. С присъствието си заекът ти е дал една възможност да си спомниш заешкия лек да се освободиш от Страха и да продължиш нататък. И защото се е случило в началото на пътя ти из долината, то е задало тона на цялото приключение. Та не беше ли цялото ти пътуване едновременно страшно и много плодотворно?
Аз кимнах.
— Понякога то е предзнаменование и за някои романтични приключения. Имал ли си такава среща? — добави той.
Аз само свих рамене, като си спомних необичайното чувство, което бях изпитал към Чарлин.
— В известен смисъл да. Ами какво означаваха гарваните и ястреба, които последвах преди да намеря Уил?
— Гарваните имат отношение към законите на духа. Ако прекараш известно време с гарвани, те могат да направят удивителни неща, които винаги отварят възприятията ни за духовната реалност. Онова, което гарваните са искали да ти кажат, е било да отвориш съзнанието си, да помниш духовните закони, които ще ти се представят в тази долина. Ако беше успял да ги разбереш, щеше да бъдеш подготвен за преживяванията, които си имал.
— Ами ястребът?
— Ястребите са будни, наблюдателни, винаги отворени за всеки нов знак, за всяка поява на нещо ново. Тяхното присъствие означава, че в съответния момент е важно да повишиш своята бдителност. Те често сигнализират, че наблизо има човек, който ще ти съобщи нещо важно — и той вирна глава.
— Искаш да кажеш, че ястребът ми е предрекъл, че Уил е наблизо?
— Да.
Дейвид продължи да ми обяснява, защо останалите животни които бях видял, са се изпречили на пътя ми. Котките, каза ми той, подтикват да си спомним интуитивните си способности и възможността сами да се лекуваме. Рисът, появил се точно преди да срещна Мая, е бил знак, че възможността за лечение е близо. Аналогично, орелът покорява големи висини и въплъщава възможността човек да се извиси във висшите сфери на духа. Когато аз видях орела над планината, каза Дейвид, това трябваше да ме подготви за срещата с духовната ми група и за осъзнаване на собственото ми предназначение. И накрая, каза той, малкото вълче е трябвало да ми вдъхне енергия и да събуди латентния ми кураж и моята способност да бъда учител, за да намеря необходимите думи и да помогна да се свържат помежду си останалите членове на групата.
— Значи ли това — попитах аз — че животните ни насочват към онази страна в нас самите, която е необходимо да имаме предвид.