— Да, те въплъщават страни на нашата същност, които сме развили през животинския период на нашата еволюция, но сме загубили.
Замислих се за Визията на човешката еволюция, която бях наблюдавал заедно с останалите от групата в устието на каньона.
— Имаш предвид еволюцията на видовете ли?
— Ние сме взели участие в нея — продължаваше Дейвид. — Съзнанието ни е преминало през всички форми на живот, разгръщайки се от една към следващата. Преживели сме специфичното възприятие на всеки вид в света, което е важен аспект на цялостното духовно съзнание. Когато определено животно се изпречи на пътя ни, това означава че интегрираме неговата специфика в своето съзнание отново. И чуй какво ще ти кажа — някои от животинските видове дори не можем да достигнем. Ето защо е толкова важно да се съхранят всички видове на Земята. Те трябва да съществуват не само защото са част от екосистемата, но също защото въплъщават някакъв аспект от нас самите, който ние все още се опитваме да си припомним.
Той се смълча, загледан в нощта.
— Това се отнася и до многообразието на човешкото мислене, представено в различните култури на планетата. Никой от нас не знае точно коя е крайната цел на човешката еволюция. Всяка култура по света има известна специфика, свое индивидуално самосъзнание и затова само в интегрирането на всички култури може да се постигне идеална представа за тяхната цялостност.
По лицето му премина сянка на тъга.
— Жалко че трябваше да минат четиристотин години, за да започне да се интегрира реално европейската култура с културата на местните народи. Помисли само какво е станало. Западното съзнание е загубило връзка с мистичното, свело е магията на дълбоките гори до най-прост дървен материал и мистерията на животинския свят до опитомени животни. Урбанизацията е поставила мнозинството от хората в изолирано състояние. За нас връщането към природата се свежда до посещение на площадката за голф. Даваш ли си сметка колко малко от нас могат да усетят мистерията на дивата природа? Нашите национални паркове са всичко, което ни е останало от величествените гори, огромните равнини и диви пустоши, които някога са съществували на този континент. Сега той е твърде пренаселен. А политиците все още са склонни да разпродават обществените земи. Мнозина от нас гадаят на карти съдбата си, вместо да тръгнат и да търсят из дивите пътеки на света реални преживявания.
Внезапно совата изпищя толкова близо, че ме накара да подскоча.
Дейвид присви очи нетърпеливо.
— Можем ли да се помолим сега?
— Не зная какво имаш предвид — казах аз. — Искаш да се помолим или да визуализираме някаква желана представа?
Той се опита да се успокои.
— Да, извинявай. Нетърпението е състояние, което още не съм успял да овладея — и той си пое дълбоко дъх. — Десетото откровение — всичко свързано с вярата в нашите интуиции, с припомняне на предназначението, с-ко-ето сме се родили, с предаване на Визията на света — всичко това е свързано с разбирането на същността на истинската молитва. Защо всички религиозни традиции са възприели някаква форма на молитва? Ако Бог е все-виждащ и всемогъщ, защо тогава трябва да го умоляваме за помощ, да настояваме пред него да направи нещо? Защо той просто не дава своите разпореждания и не налага своите изисквания, като ни съди според тях, действайки според своето желание, а не нашето? Защо трябва да умоляваме за неговата специална намеса? Отговорът е, че когато се молим правилно, ние не молим Бога да направи нещо. А Бог ни вдъхновява да действаме от негово име, за да осъществяваме неговата воля на Земята. Ние сме пратеници на Бога на тази планета. Истинската молитва е метод, вътрешна представа, която Бог очаква от нас да използваме, за да разберем неговата воля и да я осъществим във физическото измерение. „Да дойде Неговото царство, да бъде Неговата воля, както на Небето, така и на Земята“. В този смисъл, всяка мисъл, всяко очакване — всичко, което ние си представяме да се случва в бъдещето — е молитва и спомага за осъществяване на това бъдеще. Но никоя мисъл, желание или страх не е толкова силно, както Визията на човек, който е в хармония с божественото. Ето защо да се постигне Визията на света и да се предаде на всички, е от такова значение — за да можем да знаем за какво да се молим, какво бъдеще да си представяме.
— Разбирам — казах аз. — Но как можем да помогнем на Мая да обърне внимание на совата?
— Какво ти каза тя във връзка с процеса на лечение?
— Каза, че трябва да визуализираме как пациентът си спомня с какво предназначение е дошъл в живота, но още не е изпълнил. Каза, че истинското лечение произтича от това, да разберем смисълът, с който искаме да изпълним живота си, след като оздравеем. Когато му помогнем да си спомни своето предназначение, тогава можем да се присъединим към него, за да му помогнем да задържи трайно този специфичен план в съзнанието си.