— Нека направим същото сега — каза Дейвид. — Да се опитаме да й внушим мислено да последва гласа на птицата.
Дейвид затвори очи и под негово ръководство аз се опитах да си представя как Мая се досеща какво трябва да направи. След няколко минути отворих очи. Дейвид гледаше към мен. Совата изпищя точно над главите ни.
— Да вървим — каза той.
След двайсетина минути се озовахме на хълма над Водопадите. Совата ни бе последвала, като изпищяваше от време на време, и кацна на петдесет стъпки вдясно от нас. Езерото блестеше на лунната светлина и над него се стелеха леки мъгли. Изчакахме десетина-петнайсет минути мълчаливо.
— Погледни! Отсреща! — посочи Дейвид.
Вдясно сред скалите успях да зърна няколко силуета. В същия момент един от тях ни забеляза. Беше Чарлин. Махнах й с ръка и тя ме позна. Двамата с Дейвид се спуснахме по каменистия склон.
Къртис изпадна във възторг, когато видя Дейвид, и здраво стисна ръката му.
— Сега ще можем да спрем тези хора. Един миг те се спогледаха мълчаливо, после Къртис му представи Мая и Чарлин. Аз погледнах Мая в очите.
— Трудно ли се добрахте дотук?
— В началото се объркахме в тъмното, но после аз чух совата и разбрах.
— Присъствието на совата — каза Дейвид — означава, че имаме възможност да преодолеем всяка заблуда от страна на други хора й, ако нямаме желание да им навредим, можем, подобно на совата, да се ориентираме в мрака и да се домогнем до по-висши истини.
Мая се вгледа в Дейвид по-отблизо.
— Изглеждаш ми познат — каза Мая. — Кой си ти? Той я изгледа изпитателно.
— Вече чу името ми. Аз съм Дейвид. Тя сърдечно се ръкува с него.
— Не, имах предвид кой си за мене, за нас?
— Бях с вас по време на войните — отвърна той, — но изпитвах такава омраза към белите, че не те подкрепих; дори и не пожелах да те изслушам.
— Е, сега се отнасяш различно — казах аз.
Дейвид ядно ме изгледа, но се овладя и омекна, както преди.
— Връщайки се назад във времето на онази война, трябва да ти кажа, че тебе презирах повече и от другите. Ти отказа да вземеш позиция. Просто побягна.
— Страхувах се — отвърнах аз.
— Зная.
Всички поговориха с Дейвид за онова, което са изпитвали, като всеки обсъждаше, каквото можеше да си спомни за трагедията по време на войната с американските туземци. После Дейвид обясни, че неговата духовна група са медиатори, души, които трябва да осъществят мост между културите и че той е роден, за да преодолее своя гняв по отношение европейския манталитет и да работи за духовното признаване на всички местни култури и сродяването на народите.
Чарлин хвърли поглед към мен, след което се обърна към Дейвид:
— Значи, ти си петият човек от групата?
Преди той да може да отговори, ние усетихме как земята под краката ни потрепера и езерото се развълнува. Трусът бе придружен от странен мелодичен вой, който се разнесе из цялата гора. С крайчеца на окото си видях светлини на фенерчета, които се стрелкаха на петдесет стъпки над нас по склона.
— Те са тук! — прошепна Къртис.
Обърнах се и зърнах Фейман на края на една надвиснала скала, точно над главите ни. Той настройваше едно командно табло, подобно на портативен компютър.
— Насочват устройството на генератора точно в посока към нас — каза Къртис. — Трябва да се махаме оттук. Мая протегна ръка и го докосна.
— Не, Къртис, моля те. Този път сигурно ще успеем. Дейвид приближи до Къртис и бавно изрече:
— Можем да успеем.
Къртис го изгледа, но накрая кимна в знак на съгласие и ние всички започнахме да се изпълваме с енергия. Както и при двата предишни опита, аз започнах да различавам израза на висшата същност на всеки един, след което се появиха духовните ни групи и бързо се свързаха в кръг около нас, включвайки този път и духовната група на Дейвид. Когато споменът на Световната Визия ни се яви отново, ние бяхме отново посветени във всеобщото предназначение да влеем енергия, познание, самосъзнание във физическото измерение на света.
Отново, както и преди, пред очите ни се разкри заплашителната поляризация, настъпила в наше време, и панорамната Визия на позитивното бъдеще, което щеше да настъпи, когато нашите духовни групи се свържат и се научат да въздействат върху света, като задържат трайно в съзнанието си Всемирната визия.
За пореден път Земята се разтърси.
— Задръжте Визията в представите си — извика Мая. — Задръжте образа на бъдещето, такова, каквото може да бъде.