Чух как точно до краката ми вдясно се отвори процеп, но аз запазих концентрация. Отново видях в представите си Световната Визия като енергийна сила, която се излъчва от нашата група във всички посоки и отблъсква Фейман, побеждавайки енергията на неговата Визия на Страха. От лявата ми страна бе изкоренено едно дърво и с трясък се събори на земята.
— Отново не става — извика Къртис и скочи на крак.
— Не, почакай — каза Дейвид. Той изглеждаше потънал в мислите си и сега протегна ръка и издърпа Къртис до себе си. — Не виждаш ли къде ни е грешката?! Ние се отнасяме към Фейман и неговите хора, сякаш са наши врагове, опитвайки се да ги отблъснем. Това всъщност ги прави по-силни, защото имат срещу кого да се опълчат. Вместо да се опитваме да ги отблъснем чрез Визията, трябва да въвлечем Феймън и неговите оператори в онова, което визуализираме. В реалността няма врагове; всички ние сме души в процес на развитие и пробуждане. Ние трябва да проектираме Световната Визия върху тях така, сякаш са като нас самите.
Внезапно си спомних Рождената визия на Фейман, която бях наблюдавал. Всичко ставаше в този смисъл ясно: виденията на ада, обсебващите състояния на транс, чрез които хората се опитват да прогонят Страха, пръстенът от души, които се опитват да им въздействат. И после, автентичното намерение, с което фейман се бе родил на Земята.
— Но той наистина е един от нас! — извиках аз. — Аз зная какво е неговото предопределение! Той се е родил, за да се отърси от стремежа си към власт; да предотврати разрухата, която могат да предизвикат генераторите и другите нови технологии. В Рождената си визия той се видя как се среща с нас в мрака. Той е шестия член на нашата група.
Мая се приведе напред.
— Също като в процеса на лечение. Ние трябва да си представим как той си припомня автентичното намерение, с което е дошъл — тя се обърна към мен. — Това помага да се разсеят страховите блокажи, да се излезе от транса на всяко ниво.
Щом започнахме да се концентрираме върху това да включим фейман и неговите хора в нашата Визия, енергията ни веднага се повиши. Нощта стана сякаш по-светла и ние ясно различихме силуетите на фейман и още двама други мъже на хълма. Духовните групи се фокусираха по-добре и изглеждаха по-очовечени, докато в същото време ние станахме по-просветлени като тях. Отляво още духовни групи приближаваха.
— Това е духовната група на Фейман! — възкликна Чарлин. — И духовните групи на другите двама мъже заедно с него.
Когато енергията се повиши, огромната холограма на Световната Визия отново ни обгърна.
— Насочете цялото си внимание към Фейман и другите двама, по същия начин както един към друг — извика Мая. — Представете си, че те си спомнят своето предназначение.
Обърнах се леко и погледнах тримата мъже. Фейман продължаваше трескаво да настройва компютъра, а другите двама го наблюдаваха. И те бяха включени в холограмата, по-специално представата, как съзнанието на всеки от тях се пробужда тъкмо в този исторически момент за истинското им предназначение. Наблюдавахме как гората бе обгърната от едва доловимо поле от лъчиста енергия, която сякаш преминаваше през Фейман и неговите съратници. В същото време видях проблясъците бяла светлина, които бяха предпазили Къртис, Мая и мене в момент на опасност. Бялата светлина потрепваше над тримата мъже, след което се разрасна и озари всички посоки, докато накрая се загуби в далечината. Само след няколко минути, земните трусове и необичайният шум бяха напълно прекратени. Лек ветрец издуха праха на юг.
Един от мъжете престана да наблюдава Фейман и се отдалечи сред дърветата. В продължение на няколко секунди Фейман продължаваше да работи над апарата с копчетата, след което се отказа, обзет от безсилие. Погледна надолу към нас, взе си компютъра, държейки го внимателно в лявата си ръка. С другата ръка измъкна ръчна пушка и се отправи в посока към нас. Другият мъж, въоръжен с автомат, го последва.
— Задръжте представата в съзнанието си — предупреди Мая.
На двайсет стъпки разстояние от нас Фейман остави компютъра на земята и отново настрои клавиатурата, с насочен пистолет. Няколко скали, откъртени преди, паднаха и потънаха във вира.
— Ти не си се родил за това — тихо каза Чарлин. Ние всички насочихме цялото си внимание към лицето му.
Операторът с насочено към нас оръжие отиде по-близо до Фейман и каза:
— Нищо повече не можем да направим. Да тръгваме, Фейман му махна с ръка да върви и отново трескаво задейства клавиатурата.
— Устройството отказва да работи — провикна се Фейман към нас. — Какво сте направили?