Выбрать главу

Джанет Еванович

Десетте Божи заповеди

Глава 1

Когато бях малка и обличах куклата си Барби, никога не й слагах долни гащи. Погледнеш ли я — същинска изискана дама с високи токове и изящно ушит костюм. Под тях обаче бе чисто гола. Днес работя като агент за издирване на лица, освободени под гаранция. На хората с моята професия им викат още „агент за издирване на укриващи се от правосъдието лица“. Наричат ги също и „търсачи на съкровища“. Длъжна съм да откривам тези лица и да ги предавам на правосъдието живи или мъртви. Старая се. Хората с такава професия наподобяват гологъзата Барби. Външността ти излъчва бабаитлък, но си без долни гащи. Добре де, може би не всички мои колеги ще се съгласят с мен, но самата аз често имам усещането, че задникът ми е незащитен. В преносния смисъл на думата естествено.

В момента обаче не се чувствах уязвима. В момента се чувствах отчаяна. Бях закъсняла с плащането на наема, а в Трентън се бяха свършили правонарушителите. Бях се подпряла с длани на бюрото на Кони Росоли, краката ми бяха широко разтворени и — независимо от старанията ми да не допусна това — гласът ми звучеше досущ като на мишката Мини от рисуваните филми.

— Как така да няма непесета? Непесетата никога не се свършват.

— Съжалявам — отвърна Кони. — Освободени под гаранция — колкото щеш. Всички обаче се явяват най-чинно пред съда. Не знам, може би им действат лунните фази.

„Непесе“, или по-точно „НПС“, означава „неявил се пред съда“. Подобно деяние е категорично забранено от нашата съдебна система, но въпреки това мнозина го извършват.

Кони ми подаде един кафяв плик и каза:

— Това е единственото, с което разполагам, но не вярвам да чини много.

Кони е шеф на администрацията на „Винсънт Плъм — Освобождаване под гаранция“. Две години е по-голяма от мен, което означава, че е малко над тридесет. Косата й е тупирана. Не позволява никому да я ядоса. Освен това, ако гърдите бяха пари, Кони щеше да е Бил Гейтс.

— Вини си умира от кеф — продължи Кони. — Направо гребе пари с лопата. Не се охарчва за търсачи на съкровища. Не му конфискуват паричните гаранции. За последен път го видях в такова настроение, когато мадам Зарецки бе арестувана за сводничество и содомия и предложи обученото си куче като обезпечение на гаранцията, внесена за нея.

Думите й ми подействуваха потискащо, защото Винсънт Плъм е не само мой работодател, но и мой братовчед. В труден момент от живота си го изнудих да ме вземе на работа като агент, а после тази работа започна да ми харесва. Е, ако невинаги, то поне понякога. Това не означава, че храня някакви илюзии относно Вини. През по-голямата част от времето той е изряден бизнесмен. Между нас казано обаче, Вини е цирей в задника на нашия род.

Работата му се състои във внасянето на пари в съда като уверение, че обвиняемият ще се яви своевременно пред него. Ако обаче обвиняемият реши да се покрие, Вини губи парите. Тъй като тази перспектива не го радва, в подобни случаи ме изпраща да издиря обвиняемия и да го довлека пред съда. Хонорарът ми е десет на сто от сумата, внесена като парична гаранция. Получавам ги единствено ако си изпълня задачата успешно.

Отворих плика и зачетох договора. „Ранди Бригс. Арестуван за укривателство. Не се явил на делото.“ Размерът на гаранцията бе седемстотин долара. Това означаваше, че от тях мога да получа седемдесет. Не са много пари за човек, който си рискува живота за издирването на хора, укриващи нещо.

— Чудя се дали да приема — казах на Кони. — Този човек има нож.

Тя погледна собствения си екземпляр от протокола за арестуването на Бригс и каза:

— Тук пише, че ножът бил малък. И не бил остър.

— Колко малък?

— Двадесет и четири сантиметра.

— Ти на това малък нож ли му викаш?

— Никой друг не ще да се заеме с тази работа — отвърна Кони. — Рейнджъра не се залавя за нищо, по-малко от десет бона.

Рейнджъра е мой наставник и следотърсач от световна класа. Освен това никога не оставя впечатлението, че е приритал за пари, за да си плати наема. Рейнджъра има други източници на доходи.

Погледнах снимката, прикрепена към делото на Бригс. Не изглеждаше страшен. Четиридесет и няколко годишен, с тясно лице и оплешивяващ. Бял. Професия: компютърен програмист на свободна практика.

Въздъхнах смирено и пъхнах плика в чантата си.

— Добре. Ще поговоря с него.

— По всяка вероятност просто е забравил да се яви — каза Кони. — Нищо работа.

Съгласих се с поглед и излязох. Бе понеделнишка сутрин и пред офиса на Вини нямаше оживено движение. Октомврийското небе бе синьо, доколкото е възможно небето над Ню Джърси да придобие такъв цвят, а въздухът бе свеж и чист откъм бензинови изпарения. Промяната във времето бе приятна, но дишането бе станало досадно лесно.