Арон се изправи.
— Стой!
Мъжът замръзна, раменете му безсилно увиснаха. Обърна се. Арон направи усилие да придаде на гласа си авторитетност.
— Какво правите тук двамата?
Отговори момичето, което не изглеждаше ни най-малко уплашено:
— Разхождаме се. Какво е станало с устната ти? Толкова е грозна.
Арон се изчерви от смущение. Момичето го гледаше с явно отвращение. За миг той млъкна, но бързо се съвзе.
— Щяхте да правите любов. На обществено място. А ти си проститутка.
— Не, просто се разхождаме.
Мъжът добави едва чуто, гласът му звучеше жалко:
— Не сме направили нищо лошо. Просто разговаряхме.
— Дайте си документите.
Мъжът пристъпи напред и започна да рови в джобовете си за документите. Момичето стоеше отзад и равнодушно пристъпваше от крак на крак: очевидно го бяха задържали и по-рано. Не изглеждаше смутено. Той провери документите на мъжа. Казваше се Андрей. Документите му бяха редовни.
— Отворете чантата.
Андрей се поколеба. На челото му се появиха едри капки пот. Все пак го хванаха. Никога не бе предполагал, че това може да се случи: никога не си представяше, че планът му може да се провали. Вдигна чантата, щракна закопчалката. Младият милиционер надникна и колебливо бръкна вътре. Андрей, вторачен в обувките си, чакаше. Когато вдигна поглед, милиционерът държеше ножа му, дълъг нож с назъбено острие. Андрей беше готов да се разплаче.
— Защо носите това?
— Пътувам много. Често се храня във влака. Режа салам с ножа. Евтин, твърд салам, но жена ми отказва да купува друг.
Андрей наистина използваше ножа, когато обядваше и вечеряше. Милиционерът намери и парче салам. Беше евтин и твърд със засъхнал край, отрязан със същия нож.
Арон извади стъклен буркан с винтова капачка. Беше чист и празен.
— А това за какво е?
— Някои от детайлите, които пренасям, са чупливи, а други мръсни. Бурканът е много нужен за работата ми. Вижте, другарю, знам, че не трябваше да тръгвам с това момиче. Не знам какво ме прихвана. Дойдох на спирката, за да проверя кога са автобусите утре, а то се приближи до мен. Нали знаете как е с инстинктите. Така се случи и с мен. Но погледнете в джоба на чантата, ще намерите партийния ми билет.
Арон намери билета. Намери и снимка на жена му и двете му дъщери.
— Това са дъщерите ми. Излишно е да пишете протокол, нали, другарю офицер? За всичко е виновно момичето: ако не беше то, отдавна да съм си вкъщи.
Примерен гражданин, съблазнен от пияно момиче, развратница. Мъжът беше учтив: не се взираше в устната му, не правеше презрителни забележки. Отнесе се с него като с равен, макар че беше по-възрастен, имаше добра работа и беше член на партията. Той бе жертвата, а тя престъпничка.
Андрей беше усетил как примката се стяга около него, но неочаквано разбра, че е почти свободен. Семейната снимка отново се оказа безценна. Понякога я използваше, за да убеди недоверчивите деца, че може да му се вярва. Че той самият е баща. Напипа грубото въже в джоба на панталоните си. Не и тази вечер; в бъдеще ще трябва да проявява по-голямо търпение. Вече няма да може да убива в родния си град.
Арон се канеше да освободи мъжа, като сложи обратно снимката и партийния билет, когато зърна в чантата изрезка от вестник, сгъната на две. Извади я и я разтвори.
Андрей едва се сдържаше, гледайки как този идиот с отвратителната устна докосва вестника с мръсните си пръсти. Вече беше готов да го издърпа от ръцете му.
— Моля да ми го върнете…
За първи път в гласа му се долавяше тревога. Защо това парче вестник беше толкова важно за него? Арон внимателно разглеждаше вестника. Изрезка отпреди няколко години с избледняло вече мастило. Текстът беше изрязан и не можеше да се каже от кой вестник е. Беше останала само снимката от Великата отечествена война. На нея се виждаше горящ танк, пред който стояха руски войници, победоносно вдигнали автомати, а в краката им лежаха мъртви немски войници. Беше снимка на победата, пропагандна снимка. Арон с деформираната горна устна прекрасно разбираше защо тази снимка е отпечатана във вестника. Руският войник в средата беше красив мъж с очарователна усмивка.
Москва
10 юли
Лицето на Лев беше подуто и болезнено при допир, а дясното око затворено. Силна болка пронизваше гръдния му кош, като че ли имаше счупени няколко ребра. Беше му оказана първа медицинска помощ на мястото на катастрофата, но веднага щом лекарите се увериха, че животът му е извън опасност, го качиха на камион с въоръжена охрана. По време на пътуването до Москва усещаше всяка неравност по пътя като удари в корема. Не бяха му дали болкоуспокояващи и той припадна няколко пъти. Охранителите го свестяваха, като го побутваха с автоматите, страхувайки се да не умре по време на тяхното дежурство. През целия път го тресеше ту от горещина, ту от студ. Знаеше, че всичко това е само началото.