— Василий, това е много важно…
Василий допря дулото на пистолета до главата му.
— Раиса, застани на колене до мъжа си, веднага!
Тя се подчини и двамата коленичиха рамо до рамо, точно както и при екзекуцията на семейството на Михаил пред плевнята. Пистолетът се премести зад нейната глава.
Раиса хвана мъжа си за ръката и затвори очи.
Лев извика:
— Не!
В отговор Василий почука с дулото по главата ѝ, за да го ядоса.
— Лев…
Гласът на Василий заглъхна. Раиса стисна по-силно ръката на Лев. Изминаха секунди в тишина. Нищо не се случваше. Лев бавно обърна глава.
Назъбеното острие стърчеше забито в гърба на Василий и излизаше през гърдите му. Андрей стоеше и държеше дръжката на ножа. Беше спасил брат си. Бе взел ножа спокойно, без да се спъне, без да падне, и беше пробол Василий бързо и ловко. Андрей бе щастлив, също толкова щастлив, както когато убиха котката заедно, както никога в живота си.
Лев се изправи и взе пистолета от ръката на Василий. От ъгълчето на устата му се стече кръв. Беше още жив, но в очите му вече угасваше омразата, вече не правеше никакви планове. Той с мъка вдигна ръка и я сложи на рамото на Лев, сякаш сбогувайки се с приятел пред лицето на смъртта. Човекът, посветил целия си живот на това да унищожи Лев, беше мъртъв. Но той не изпитваше нито облекчение, нито удовлетворение. Сега можеше да мисли единствено за задачата, която трябваше да свърши.
Раиса се изправи и застана до него. Андрей остана на мястото си. Лев вдигна бавно пистолета и се прицели в челото на Андрей, точно над очилата. Стаята беше толкова малка, че едва ли имаше и трийсет сантиметра между дулото и главата на брат му.
В това време някой извика:
— Какво правите?
Лев се обърна. На долното стъпало на стълбата стоеше Надя.
Раиса прошепна:
— Нямаме много време, Лев.
Но Лев не можеше да дръпне спусъка.
Андрей каза:
— Искам да го направиш, братле.
Раиса се протегна и обгърна с дланта си ръката на Лев. Дръпнаха спусъка заедно. Оръжието стреля и даде откат. Главата на Андрей отхвръкна назад и той падна на пода.
Като чуха изстрела, в къщата нахлуха въоръжени офицери и изтичаха надолу по стълбата. Раиса и Лев оставиха оръжието. Първият офицер се вторачи в трупа на Василий. Лев заговори с треперещ глас. Посочи Андрей — по-малкия си брат.
— Този човек е убиец. Началникът ви загина при опит да го арестува.
Вдигна от пода черната чанта. Отвори я, без да знае дали предположението му ще се окаже вярно. Извади стъклен буркан, в който имаше нещо, завито във вестник. Отвинти капачката и изсипа съдържанието на масата, направо върху картите. Беше стомахът на последната жертва на брат му, завит във вестник „Правда“. Лев добави едва чуто:
— Василий загина като герой.
Офицерите наобиколиха масата, за да разгледат зловещото доказателство, а Лев отстъпи назад. Надя беше впила поглед в него, а в очите ѝ блестеше гневът на баща ѝ.
Москва
18 юли
Лев стоеше пред майор Грачов в същия кабинет, в който отказа да предаде жена си. Не познаваше майора. Не беше чувал за него. Но не се и учуди, че отделът е оглавил нов човек. Никой не се задържаше дълго във висшите ешелони на Държавна сигурност, а вече бяха минали четири месеца, откакто беше стоял тук. Този път нямаше надежда да се разминат само с изгнание или да бъдат изпратени в някой лагер. Екзекуцията им щеше да се състои тук, веднага.
Майор Грачов каза:
— Предишният ви началник е бил майор Кузмин, протеже на Берия. И двамата са арестувани. Сега случаят ви е прехвърлен на мен.
Пред него лежеше оръфаната папка с документи, конфискувана във Волск. Грачов я прелисти, разгледа снимките, показанията на свидетелите и извадки от решенията на съда.
— В онова мазе открихме остатъци от три стомаха, два от които сварени. Изрязани са от деца, макар че досега не успяхме да установим имената на жертвите. Оказахте се прав. Андрей Сидоров е бил убиец. Получих досието му. Изглежда, че е сътрудничил на нацистка Германия и след войната по погрешка е бил освободен, вместо да бъде ликвидиран. Непростима грешка от наша страна. Бил е нацистки агент. Изпратили са го със заповед да ни отмъщава заради нашата победа над фашизма. Отмъщението се е изразявало в зловещи издевателства над наши деца; нацистите са посегнали на самото бъдеще на комунизма. Нещо повече, това е станало пропагандна кампания. Искали са народът ни да вярва, че нашето общество може да породи такова чудовище, докато всъщност той е бил покварен и формиран от Запада, преобразен от времето, прекарано далеч от родината, и после се е върнал с отровена душа. Забелязвам, че нито едно от убийствата не е станало преди Великата отечествена война.