Специални благодарности на Боб Букман от „Криейтив Артистс Ейджънси“ за съветите му и за това, че ме свърза с Робърт Таун. Робърт, който за мен е герой в литературата, отдели от времето си, за да сподели с мен мислите си на по-късен етап от написването на книгата. Няма нужда да казвам, че бе извор на вдъхновение за мен.
Имах и група страхотни читатели извън професионалната сфера. Огромна помощ ми оказа Зоуи Трод. Александра Арланго и майка ѝ Елизабет прочетоха няколко варианта на романа и на всеки етап даваха подробни и безценни указания. Нямам думи, за да им изразя признанието си. Случи се така, че точно Александра, която работи в „Куерти Филмс“ — заедно с Майкъл Кун, Емелин Янг и Колийн Уудкок — ме уговори да опитам перото си. А и попаднах на истинския случай с Андрей Чикатило и събитията в живота му, докато правех проучвания за сценария, който пишех за тях.
Много хора ми помогнаха да завърша тази книга, но най-голяма помощ ми оказа Бен Стивънсън. Никога не съм бил толкова щастлив, както през последните няколко години.
Нямаше да мога да напиша тази история, ако първо не бях прочел спомените, дневниците и историческите бележки на голям брой автори. Наслаждавах се на проучванията толкова, колкото и на самото писане, а творбите, които прочетох, бяха с неимоверно качество. Следва изреждане на някои от тях. Трябва да отбележа, че ако има отклонения от истината и исторически неточности, те са изцяло по моя вина.
Спомените на Януш Бардач „Човек за човека е вълк“ (написани в съавторство с Катлийн Глийсън, „Скрибнър“, 2003) предлагат въздействащо описание на опитите за оцеляване в Сталинските лагери ГУЛАГ. На тази тема са и „ГУЛАГ“ от Ан Апълбаум („Пенгуин“, 2004) и „Архипелаг ГУЛАГ“ от Александър Солженицин („Харвил“, 2003).
Изключително полезни за общите ми исторически познания се оказаха „Жътва от мъка“ от Робърт Конкуест („Пимлико“, 2002), „Сталин“ от Саймън Себаг Монтефиоре („Финикс“, 2004) и „Всекидневен сталинизъм“ от Шийла Фицпатрик („Оксфорд Юнивърсити Прес“, 1999).
Познания за действията на полицията в Русия почерпих от „Руско криминале“ на Антъни Олкот („Роумън и Литълфийлд“, 2001), труд, който предлага подробности не само за самата съдебна система, но и за начина, по който е представена в литературата. „Употреба на терора“ от Борис Левицки („Кауърд, Маккан и Гохеган“, 1972) се оказа неоценима за разбирането или поне за опита да бъдат разбрани машинациите на МГБ. Накрая, „Отдел «Убийства»“ от Робърт Кълън („Орион“, 1993) дава на читателя ясна представа как са били разследвани престъпленията на Андрей Чикатило.
Горещо препоръчвам всички тези книги.
Том Роб Смит — въпроси и отговори
Как пишете? Например имате ли любимо време от деня, в което да пишете? Или любимо място?
Започвам рано. Аз съм ранобуден, обичам ранните часове. Средата на деня е най-лошото време за мен — тогава се разхождам, дълго обядвам и после, към два, отново започвам работа. Рядко се заседявам след седем вечерта. Събират се доста часове, но този режим никога не ми се е струвал прекалено уморителен.
В момента работя в кабинет, но за мен това няма особено значение, което е добре, тъй като живея в апартамент под наем. Всъщност каня се да се преместя, така че след месец-два ще работя на ново място.
Коя книга, или книги, ви вдъхнови да станете писател?
Не знам дали имаше такава книга. Сигурен съм, че своята роля е изиграла всяка книга, която съм харесал. И не само книгите, но също телевизията, киното и театърът — винаги съм харесвал различни истории, хубаво е, че мога да си изкарвам прехраната с писане.
На кои автори се възхищавате най-много и защо?
Списъкът е дълъг, не знам откъде да започна — а пък ще имам кошмари, ако забравя някого. Освен това не знам дали има смисъл от такъв списък: човек обича различните автори по различни причини и по различно време от деня. Да се състави списък ще е като да издълбаеш имена в току-що положен цимент, ще бъде добре за деня, но не и на следващия ден.
Какво повлия за написването на „Дете 44“?
Телевизионният сериал „24 часа“ оказа влияние. Исках да напиша книга, която да е толкова вълнуваща както „24 часа“, да приковава вниманието на читателя както телевизионният сериал. Купих си комплекта дискове. Гледах по три-четири епизода наведнъж. Никога не гледах само по един епизод. Трябваше да си налагам да спра и да отложа гледането за следващия ден, просто за да продължи по-дълго. Разбира се, има много такива книги, книги, които прочитате за ден, но помня много ясно, че гледах трети сезон на „24 часа“, когато седнах да пиша „Дете 44“.