— Повдигнете главата му, моля.
Тя помогна на мъжа си да седне. Зарубин изля течността в гърлото му. След като Лев преглътна, тя отново отпусна главата му на възглавницата.
— Какво беше това?
— Нещо приспивателно — да му помогне да заспи.
— Той няма нужда, и без това спи непробудно.
Докторът не отговори. Домързя го да измисля лъжа.
Наркотикът, даден под формата на лекарство, беше всъщност негово изобретение: комбинация от барбитурат, вещество, предизвикващо халюцинации, подправен със захарен сироп, за да замаскира специфичния вкус. Целта беше да се обездвижи тялото и да се притъпи разумът. Погълнат през устата, щеше да отпусне мускулите, след около час щяха да станат толкова безжизнени, че и най-малкото движение би изисквало огромни усилия. Халюциногенът щеше да подейства по-късно.
В главата на Зарубин се зароди смътна идея: беше възникнала в кухнята, когато Раиса се изчерви, и беше прераснала в план, когато долови аромата на сапун от ръцете ѝ. Ако докладваше, че Лев не е болен, че отсъства от работа по неоснователна причина, той сигурно щеше да бъде арестуван и разпитван. Като се имат предвид всички съмнения относно поведението му, щеше да се породи подозрение. Със сигурност ще бъде осъден и заточен. Съпругата му, красивата му съпруга, щеше да остане сама и уязвима. Щеше да има нужда от съюзник. Положението на Зарубин в йерархията на Държавна сигурност беше равно на това на Лев или дори го надвишаваше и той беше сигурен, че може да предложи на жена му приемлива и удобна алтернатива. Беше женен, но можеше да я вземе за любовница. Беше убеден, че тя има силен инстинкт за оцеляване. Но като обмисли всичко, реши, че може би има по-лесен начин да получи каквото искаше. Изправи се.
— Може ли да разговаряме насаме?
Отидоха в кухнята. Раиса скръсти ръце на гърдите си. Беше сбърчила чело — леки бръчици на съвършената ѝ светла кожа. Зарубин изпита желание да прокара език по нея.
— Ще се оправи ли съпругът ми?
— Той има температура. Ще бъда готов да потвърдя това.
— Какво ще бъдете готов да потвърдите?
— Че наистина е болен.
— Но той наистина е болен. Току-що сам го казахте.
— Разбирате ли защо съм тук?
— Защото сте лекар, а съпругът ми е болен.
— Изпратиха ме да се убедя дали съпругът ви наистина е болен, или просто се опитва да избяга от работа.
— Но той наистина е болен. Лекар или не, всеки може да види това.
— Да, но аз съм тук. Аз решавам. И ще повярват на това, което кажа.
— Докторе, вие току-що казахте, че с болен. Че има температура.
— И ще бъда готов да го потвърдя и дори да го напиша, ако сте готова да преспите с мен.
Учудващо, но тя дори не трепна. Спокойствието ѝ накара Зарубин да я пожелае още повече. Продължи:
— Ще бъде само веднъж, разбира се, освен ако не събудя чувства у вас, в такъв случай ще продължим да се срещаме. Можем да постигнем споразумение: ще бъдете възнаградена с каквото пожелаете в рамките на разумното. Впрочем не е нужно никой да разбере.
— А ако откажа?
— Ще кажа, че съпругът ви е лъжец. Че е искал да избяга от работа по неизвестни за мен причини. И ще препоръчам да бъде разследван.
— Няма да ви повярват.
— Сигурна ли сте? Подозрението вече съществува. Трябва само малко да подпомогна нещата.
Приел мълчанието ѝ за съгласие, Зарубин пристъпи към нея и колебливо сложи ръка на бедрото ѝ. Тя не помръдна. Можеха да правят секс в кухнята. Никой нямаше да разбере. Мъжът ѝ няма да се събуди. Тя може да стене от удоволствие, може да издава каквито иска звуци.
Раиса извърна поглед, отвратена, не знаеше какво да прави. Ръката на Зарубин запълзя нагоре.
— Не се тревожи. Мъжът ти спи дълбоко. Няма да ни безпокои. И ние няма да го безпокоим.
Ръката му се плъзна под полата ѝ.
— Може дори да ти хареса. На много други жени им е харесвало.
Беше толкова близо, че усещаше дъха му. Наведе се към нея, устните му се полуотвориха, жълтите му зъби се приближиха, сякаш беше ябълка, която щеше да захапе. Тя се стрелна настрани. Той я хвана за китката.
— Десет минути едва ли е висока цена за живота на мъжа ти. Направи го за него.
Придърпа я по-близо към себе си, хватката му се стегна.
Той изведнъж я пусна и вдигна ръце. Раиса бе опряла нож в гърлото му.
— Ако не сте сигурен какво е състоянието на съпруга ми, кажете на майор Кузмин — наш добър приятел — да изпрати друг лекар. Друго мнение ще бъде добре дошло.