Всички обърнаха глави натам, но Лев видя един мъж да гледа в обратната посока, директно към него. Погледите им се срещнаха за части от секундата. Мъжът беше около трийсетгодишен и Лев не го бе виждал никога преди. Но веднага позна в него чекиста, агент на Държавна сигурност. На перона имаше и втори агент.
Тълпата се втурна към вратите на влака. Агентът изчезна извън полезрението му. Вратите се отвориха. Лев не помръдна, стоеше с гръб към влака, все още втренчен в точката, в която погледът му бе срещнал студените очи на професионалист. Подминаван от слизащите пътници, той се съвзе от изненадата и се качи в съседния на Раиса вагон. Кой беше този агент? Защо са изпратили още един да следи жена му? Дали вече му нямат доверие? Разбира се, че му нямат. Но той не очакваше, че ще вземат такива крайни мерки. Запробива си път към прозореца, през който щеше да вижда в съседния вагон. Видя ръката на Раиса, хванала се за близката дръжка. От втория агент нямаше и следа. Вратите щяха да се затворят всеки момент.
Вторият агент се качи във вагона, в който беше и Лев, отмина го с престорено безразличие и застана няколко метра по-напред. Беше добре обучен, спокоен и ако не беше онази кратка среща на погледите им, Лев можеше и да не го забележи. Този агент не следеше Раиса. Следеше него.
Трябваше да се досети, че операцията няма да е оставена само на него. Имаше вероятност да е компрометиран. Може би дори подозираха, че работи с Раиса, ако тя е шпионка. Началниците му искаха да се уверят, че ще изпълни задачата както трябва. Всичко докладвано от него ще бъде сверено с доклада на другия агент. Затова беше жизненоважно Раиса да се прибере направо вкъщи: ако отидеше някъде другаде, в неподходящ ресторант или книжарница, в неподходящ дом, където живеят неподходящи хора, щеше да се изложи на опасност. Единствената ѝ надежда да се спаси, при това много малка, беше да не говори и да не прави нищо осъдително, да не се среща с никого. Можеше да работи, да пазарува и да спи. Всяко друго действие би било зле изтълкувано.
Ако си отиваше у дома, тя трябваше да пропътува още три спирки до Театрална, където да се прехвърли на Арбатско-Покровската линия. Лев погледна агента, който го следеше. Някой от слизащите освободи място и агентът седна. Гледаше безучастно през прозореца, като без съмнение следеше Лев с крайчеца на окото си. Беше разбрал, че са го засекли. Може би такова беше намерението му. Но това нямаше да има значение, ако Раиса си отиваше вкъщи.
Влакът спря на втората станция — Новокузнецка. Още една спирка до смяната на влаковете. Вратите се отвориха. Лев видя Иван да слиза. Помисли си:
Моля те, остани във влака.
Раиса слезе, стъпи на перона и започна да си проправя път към изхода. Не си отиваше у дома. Лев не знаеше къде отива. Ако я последваше, щеше да привлече вниманието на агента към нея. Ако не я последваше, щеше да постави живота ѝ в опасност. Трябваше да избере. Обърна се. Агентът не помръдваше. От мястото си не можеше да види, че Раиса е слязла. Следеше Лев, а не Раиса, предполагайки, че действат заедно. Вратите щяха да се затворят всеки момент. Лев остана на мястото си.
Погледна през прозореца, като че ли Раиса все още беше в съседния вагон, като че ли все още я проследяваше. Какво прави? Решението бе импулсивно и безразсъдно. Планът му зависеше от това дали агентът ще повярва, че жена му е още във влака. Но Лев не взе под внимание тълпата. Раиса и Иван все още стояха на перона и вървяха изнервящо бавно към изхода. Агентът продължаваше да гледа през прозореца и щеше да ги види, щом влакът потегли. Раиса стигна до изхода, търпеливо очаквайки реда си. Не бързаше и нямаше причина да бърза, като не знаеше, че животът ѝ, както и този на Лев, е в опасност. Влакът потегли. Вагонът почти се изравни с изхода. Агентът със сигурност щеше да види Раиса и да разбере, че Лев умишлено е изпуснал жена си.
Влакът набра скорост и Раиса вече се виждаше съвсем ясно. Лев усети как кръвта му се смразява. Обърна се бавно, за да види реакцията на агента. Висок едър мъж на средна възраст и високата му съпруга стояха на пътеката и напълно закриваха перона. Влакът навлезе с грохот в тунела. Агентът не успя да види Раиса на изхода. Не знаеше, че тя вече не е във влака. Едва прикривайки облекчението си, Лев продължи да се прави, че поглежда в съседния вагон.
На станция Театрална Лев се забави колкото може по-дълго, преди да слезе от влака, държеше се така, сякаш още следеше съпругата си, която се прибираше у дома. Тръгна към изхода. Погледна назад и видя, че агентът също е слязъл и се опитва да скъси разстоянието между тях. Лев се забърза напред.