— Всички го правим — и лекарите, и агентите. И макар разумът да ни подсказва, че това е невъзможно, всички искаме да се уверим. Разбира се, работата ви би била много по-лесна, ако това беше вярно.
— Ако беше вярно, убийците щяха да избождат очите на жертвите си.
Лев никога преди не беше оглеждал трупове, не и като експерт криминалист. Затова не знаеше откъде да започне. Според него раните бяха толкова жестоки, че можеше да са дело само на някой луд. Гърдите ѝ бяха разкъсани. Лев беше видял достатъчно. Варлам Бабинич подхождаше по всички показатели. Сигурно е донесъл пръстта по някаква негова, неразбираема за другите причина.
Лев вече беше готов да си тръгне, но доктор Тяпкин, слязъл чак до мазето, като че ли не бързаше. Наведе се по-ниско и се вгледа в онова, което на пръв поглед изглеждаше като каша от плът и тъкани. Побутна с върха на молива си корема и разгледа раните.
— Може ли да ми кажете какво пише в протокола?
Лев извади бележките си и ги прочете на глас. Докторът продължаваше огледа.
— Там не пише, че стомахът липсва. Бил е изрязан и отделен от хранопровода.
— Доколко прецизно, имам предвид…
— Искате да кажете дали е извършено от лекар?
Докторът се усмихна и отбеляза:
— Възможно е, но краищата на разрезите са неравни. Не са направени от хирург. Груба работа. Макар че няма да се учудя, ако се изясни, че убиецът не е държал нож за първи път. И друг път е разрязвал плът. Разрезите са направени неумело, но с уверена ръка. Нанесени са целенасочено, не хаотично.
— Следователно това може да не е първото убито от него дете?
— Напълно възможно.
Лев изтри челото си и откри, че въпреки студа в моргата се е изпотил. Може ли двата смъртни случая — на сина на Фьодор и на това момиче — да имат нещо общо?
— Колко голям е бил стомахът ѝ?
С върха на молива доктор Тяпкин очерта над трупа на момичето приблизителната големина на стомаха му. Попита:
— Не е ли бил намерен до тялото?
— Не.
Или не са го забелязали при огледа, което изглежда невероятно, или го е взел убиецът.
Лев помълча и зададе още един въпрос:
— Изнасилена ли е?
Докторът прегледа вагината на момичето.
— Не е била девствена.
— Но това не значи, че са я изнасилили.
— Имала е полови контакти и преди?
— Така ми казаха.
— По гениталиите ѝ няма наранявания. Нито натъртвания или драскотини. Също така, забележете, че половите органи не са били цел на нараняването. Не са нарязани нито гърдите, нито лицето ѝ. Убиецът се е интересувал от тясната ивица под гръдния ѝ кош и над влагалището, от вътрешностите ѝ — храносмилателните органи. Изглежда истинско зверство, всъщност добре замислено.
Излезе, че Лев е прибързал с извода, че нападението е било импулсивно. Кръвта и осакатяването за него означаваха хаос. Но не беше така. В действията на убиеца личат пресметливост, прецизност и хладнокръвно планиране.
— Връзвате ли номерца на труповете, когато ги докарат, за идентифициране на лицето?
— Не, доколкото знам.
— А това какво е?
Около глезена на момичето имаше въжена примка. Беше стегната и част от въжето се провесваше от количката. Кожата беше ожулена там, където въжето се врязваше в нея.
На вратата стоеше генерал Нестеров. Доктор Тяпкин го видя пръв. Не се знаеше колко дълго е стоял там и ги е наблюдавал. Лев се отдръпна от тялото.
— Дойдох тук, за да се запозная лично с процедурата.
Нестеров се обърна към доктор Тяпкин.
— Може ли да ни оставите сами?
— Разбира се.
Преди да се отдалечи, Тяпкин хвърли поглед към Лев, сякаш му желаеше късмет. Нестеров се приближи. За да отклони вниманието му, Лев започна да обобщава последните резултати от огледа.
— В първоначалния протокол не се споменава, че е бил изваден стомахът. Трябва да зададем на Варлам въпроса: защо е изрязал стомаха и какво е направил с него?
— Защо се озовахте във Волск?
Нестеров стоеше срещу Лев. Между тях беше тялото на момичето.
— Преместиха ме тук.
— Защо?
— Не мога да кажа.
— Мисля, че още работите за МГБ.
Лев премълча. Нестеров продължи:
— Това не обяснява защо се интересувате толкова от това убийство. Освободихме Микоян, без да повдигнем обвинения, както ни наредиха.
Лев нямаше представа кой е Микоян.
— Да, знам.
— Той нямаше нищо общо с убийството на момичето.
Микоян сигурно е онзи известен партиец. Прикрили са го. Но дали той, който е пребил проститутката, е същият, който е убил момичето? Според Лев беше малко вероятно. Нестеров продължи: