Милицията не се занимаваше повече с Бабинич, той беше предаден на прокуратурата. Следователите вече бяха изтръгнали от него признание за убийството на Лариса Петрова. Лев беше прочел документа. Между признанията, направени пред милицията, и получените от следователите имаше разлики, но това едва ли беше от значение: те се обединяваха в едно — Варлам е виновен. Във всеки случай документът на милицията не беше официален и нямаше да бъде взет под внимание в съда: тяхната работа беше само да посочат вероятния заподозрян. Когато Лев помоли да разпита Бабинич, следствието практически бе приключило. Всичко беше готово за съдебен процес.
Лев бе принуден да заяви, че е възможно заподозреният да е убил и други деца, и преди делото да отиде в съда, милиционерите и следователите трябва да го разпитат още веднъж заедно, за да установят дали няма повече жертви. Нестеров неохотно се съгласи, съзнавайки, че отдавна трябваше да са го направили. Той настоя да участва в разпита, което устройваше Лев: колкото повече свидетели, толкова по-добре. В присъствието на двама следователи и двама офицери от милицията Бабинич отрече да знае за други жертви. След разпита екипът заключи, че едва ли обвиняемият е убил още някого. Доколкото им беше известно, нямаше други изчезнали момичета с руса коса, какъвто беше мотивът на неговото престъпление. След като постигнаха взаимно съгласие, че няма вероятност Бабинич да е убил още някого, Лев с престорена загриженост заяви, че за всеки случай трябва да претърсят гората, като разширят търсенето в радиус на трийсет минути пеша от периметъра на града. Нестеров усети, че Лев има нещо наум, което още повече го обезпокои. При обикновени обстоятелства и ако Лев не беше бивш сътрудник на МГБ, предложението му щеше да бъде отхвърлено. Самата мисъл, че ресурсите на милицията трябва да се изразходват за търсене на друго престъпление, беше нелепа. Но въпреки недоверието към Лев Нестеров, изглежда, се страхуваше да му се противопостави, опасявайки се, че заповедта идва от Москва. Бе решено претърсването на гората да започне днес: трийсет и шест часа след като Лев и Раиса бяха открили трупа.
Лев не можеше да се освободи от спомена за момчето в снега. През нощта сънува кошмар, в който момчето лежеше в гората, голо, изкормено, и го питаше защо са го изоставили в снега.
Защо ме изоставихте?
Момчето от кошмарите беше Аркадий — синът на Фьодор.
Раиса сподели с Лев, че не може да се съсредоточи в работата си, като знае за мъртвото дете в гората, и при това да се преструва, че нищо не се е случило. Искаше да предупреди децата, по някакъв начин и целия град, защото родителите не знаеха нищо за заплашващата ги опасност. Никой не беше съобщавал в милицията за изчезнало дете. В училищните дневници нямаше отбелязани безпричинни отсъствия. Кое е момчето в гората? Искаше да научи името му, да открие семейството му. Но Лев беше я помолил да почака. Пренебрегнала глождещата я тревога, тя бе принудена да се съгласи с аргументите на мъжа си, че това е единственият начин да бъде оправдан невинният младеж и да започнат да търсят истинския престъпник. Въпреки абсурдността на подобно обяснение то изглеждаше напълно приемливо и правдоподобно.
Нестеров събра работници от дъскорезницата за претърсване на гората и ги раздели на седем групи по десет човека. Лев оглави групата, която трябваше да претърсва около болница №379, на другия край на града от мястото, където беше намерено тялото. Това бе добре дошло, защото щеше да е най-добре трупът на момчето да бъде намерен от друг. Освен това имаше вероятност да открият и други трупове. Лев беше убеден, че тези жертви не са първите.
Десетимата от групата на Лев се разделиха на две групи от по трима и една от четирима. Лев вървеше до заместника на Нестеров, на когото, без съмнение, бе наредено да го държи под око. Към тях се присъедини една работничка от дъскорезницата. През целия ден претърсваха тяхната част от гората, няколко квадратни километра. Едва се придвижваха в дълбоките преспи, в които ровеха с пръчки, за да се уверят, че в тях няма нищо. Не откриха трупове. Когато се събраха отново край болницата, се разбра, че и другите две групи не са открили нищо. В тази част на гората нямаше труп. Лев с нетърпение чакаше новини от другия край на града.