Списъкът на Александър беше прегледан име по име. Предавайки го на генерала, той обяснил, че е могъл да го състави не защото е имал безразборни сексуални контакти със стотина мъже. Всъщност много от хората в списъка той никога не бе срещал. Знаеше за тях от разговорите с десетината партньори, с които поддържаше отношения. Всеки от тях имаше свои познати, което му позволи да определи това съзвездие от хомосексуалисти, в което всеки имаше своето място по отношение на другите. Лев слушаше обясненията и пред него се разкриваше таен свят, затворено общество, което живееше по свои закони. Александър описваше как мъжете от списъка се запознаваха случайно в обикновени ситуации, застанали на опашка за хляб, или хранейки се на една маса в стола. В тази всекидневна обстановка случайните разговори бяха забранени и най-многото, което можеха да си позволят, е случаен замаскиран поглед. Тези правила бяха наложени не по взаимно съгласие или със заповед, никой нямаше нужда да му ги разясняват, те възникваха от инстинкта за самосъхранение.
С първата вълна от арести сред редиците им плъзна слух за чистка. Местата за тайни срещи, които вече не бяха тайна, бяха изоставени. Но тези отчаяни контрамерки не помогнаха. Милицията имаше списък. Печатите, ограждащи тайната група, бяха счупени. Не се налагаше Нестеров да ги залавя по време на сексуално компрометиращ акт. Видели имената си в списъка, осъзнали, че редиците им са накърнени, повечето мъже се поддаваха на натиска на предателството. Подобно на подводници, останали дълго незабелязани под водата, те изведнъж разбираха, че са разкрити. Принудени да изплават на повърхността, трябваше да направят своя избор, може би не голям, но все пак избор: да бъдат изправени пред прокурора със сигурна присъда, затвор и така нататък. Или да посочат хомосексуалиста, извършил ужасното престъпление, убийството на малкото момче.
Доколкото Лев разбираше, Нестеров изглежда вярваше, че всички тези мъже страдат от някаква болест. И ако някои наистина не бяха тежко болни, ако изпитваха чувства към други мъже както обикновените хора страдат от главоболие, други бяха опасно болни и симптомите се изразяваха в страст към малки момчета. Това бе хомосексуализъм в най-остра форма. Убиецът бе от тях.
Когато Лев показваше снимки от местопрестъплението на момчето с изкормените вътрешности, всички заподозрени реагираха еднакво — изглеждаха ужасени или поне се преструваха на такива. Кой би могъл да извърши подобно нещо? Не беше един от тях, не беше човек, когото познават. Никой от тях не се интересуваше от момчета. Мнозина имаха деца и дори внуци. Всички твърдяха, че не знаят да има убиец сред тях и не биха го прикривали, ако знаеха. Нестеров очакваше до седмица да залови убиеца. Но след седмица милицията нямаше друг отчет за работата си освен по-дълъг списък. В него бяха добавени още имена, някои просто от злоба. Списъкът се превърна в жестоко и ефективно оръжие. Сътрудници на милицията включваха в него свои врагове, твърдейки, че имената им са споменавани по време на разпитите. Щом човек попаднеше в списъка, вече не можеше да докаже невинността си. И така броят на арестуваните нарасна до сто и петдесет души.
Недоволни от липсата на резултати, от местното МГБ предложиха да поемат разпитите, което означаваше прилагане на изтезания. За огорчение на Лев, Нестеров се беше съгласил. Но въпреки обагрените с кръв подове пробив нямаше. На Нестеров не му оставаше друго, освен да започне дела срещу всичките сто и петдесет мъже с надеждата да накара един от тях да проговори. Унижението, позорът и изтезанията бяха недостатъчни, те трябваше да разберат, че животът им е в опасност. Ако на съдията бъдат дадени съответни указания, те щяха да бъдат осъдени на двайсет и пет години лагер за политическа диверсия, а не само на пет години за хомосексуализъм. Сексуалните им наклонности се смятаха за престъпление срещу държавата. Изправени пред подобна перспектива, трима от мъжете се бяха пречупили и започнаха да дават показания. Но и тримата посочваха различни хора. Нестеров не искаше да признае, че версията му е погрешна, и беше убеден, че се е сблъскал с някаква извратена престъпна солидарност, че перверзниците имат свое понятие за чест.