Делото на доктор Тяпкин отне още по-малко време, само един ден. Съпругата му бе свидетелствала, че е бил склонен към насилие, описа болните му фантазии и заяви, че единствената причина да не го изобличи по-рано е, че се е страхувала за живота си, както и за живота на детето си. Тя заяви също пред съда, че се отрича от религията си — юдаизма, и ще възпитава децата си в преданост на идеята на комунизма. В замяна на показанията ѝ беше преместена в Шахти, град в Украйна, където можеше да живее без позорното петно от престъплението на съпруга си. Нямаше нужда дори да сменя името си, тъй като никой извън Волск не беше чувал за убийствата.
След приключването на тези два случая съдът пристъпи към разглеждане на близо двеста дела срещу мъже, обвинени в антисъветска агитация. Хомосексуалистите бяха осъдени на тежък лагерен труд между пет и двайсет и пет години. За да се справи по-бързо с толкова подсъдими, съдията си изработи формула за изнасяне на присъди, които зависеха от характеристиката от работата, от броя на децата и накрая от броя на извършените извратени сексуални контакти. Членството в партията беше утежняващо обстоятелство, тъй като с поведението си петняха репутацията ѝ. Това се смяташе за недопустимо и обвиняемите се изключваха от партията. Въпреки повтарящите се еднообразни заседания Нестеров присъства на всичките от начало до край. След като беше осъден и последният подсъдим, генералът заслужи поздравления от местните партийни ръководители. Бе се справил добре. Беше почти сигурно, че ще получи ново жилище през следващите два месеца или поне до края на годината.
Няколко дни след приключването на съдебните процеси, докато лежеше за поредна нощ буден в леглото, жена му му каза, че няма да мине много време и той все пак ще се съгласи да помогне на Лев. Искало ѝ се той да отхвърли съмненията си и по-бързо да започне да действа. Или чака нейното разрешение? Нищо чудно и така да е. Той залагал на карта не само собствения си живот, но и на цялото семейство. Не би извършил нищо осъдително, ако задава въпроси и прави запитвания. Проблемът е в това, че би действал самостоятелно. Самостоятелните действия винаги са били рисковани, тъй като намеквали, че държавните структури са се провалили: че отделната личност може да постигне успех там, където държавата не може. Генералът беше убеден, че ще може да проведе неофициално разследване, което да изглежда като невинен разговор между колеги. Ако открие, че няма подобни случаи, че няма други убити деца, може да бъде сигурен, че жестоките наказания, за които бе допринесъл, са справедливи и заслужени. Макар да нямаше доверие на Лев и се ядосваше на себе си за съмненията, които той бе посял в душата му, нямаше как да избегне факта, че той бе задал един съвсем обикновен въпрос. Дали работата му имаше смисъл, или беше просто средство за оцеляване? Няма нищо срамно в това да се опитваш да оцелееш — това е основното занимание на мнозина. Обаче достатъчно ли е това, за да живееш в мизерия и дори да не бъдеш възнаграден с чувството на гордост, че усилията ти служат на някаква цел?
През последните десет седмици Нестеров действаше сам, без да се съветва с Лев и без да търси неговата помощ. Лев почти сигурно беше под наблюдение и колкото по-рядко поддържа с него контакт, толкова по-добре. Написа му само една кратка бележка — Ще помогна — заедно с молбата да я унищожи незабавно.
Да се получи достъп до наказателните дела в районните управления на милицията не беше лесно. Той звънеше по телефона и пишеше писма. И в двата случая споменаваше темата само бегло и непрекъснато се хвалеше с бързото разкриване на двете убийства с надеждата да чуе похвала. Когато започнаха да пристигат отговорите, му се наложи да направи няколко пътувания в извънработно време. Пристигаше с влака в други градове, срещаше се с колеги, пиеше с тях и обсъждаше това, което го интересуваше, за няколко минути. Този начин за събиране на информация беше крайно неефективен. Три часа пиене можеха да осигурят две минути полезни сведения. След осем седмици Нестеров не изрови нито едно неразкрито престъпление. И тогава извика Лев в кабинета си.
Лев влезе, затвори вратата и седна. Нестеров надникна в коридора, убеди се, че там няма никой, заключи вратата и едва тогава се върна на бюрото. Извади карта на Съветския съюз, разстла я на бюрото и затисна краищата ѝ с книги. След това взе шепа цветни карфици. Забоде две във Волск, две в Молотов, две в Горки, две в Киров и последните две в Казан. Карфиците следваха железопътната линия на запад към Москва. Нестеров не пътува до Москва, като преднамерено избягваше офицерите от тамошната милиция, страхувайки се, че ще проявят подозрителност, ако започне да задава въпроси. Западно от Москва на Нестеров му провървя по-малко, той откри само един аналогичен случай в Калинин. Придвижвайки се на юг, забоде три карфици в Тула, две в Орел и още две в Белгород. Стигна до Украйна, взе кутийката с карфиците и изсипа поне двайсетина в шепата си. Продължи да отбелязва: по три карфици в Харков и Горловка, четири в Запорожието, три в Краматорск и една в Киев. Излезе от Украйна и забоде пет карфици в Таганрог и накрая шест в Ростов и околностите.