Нестеров напълно разбираше реакцията на Лев — изумено мълчание. Самият той, събирайки тези сведения, се чувстваше потиснат. Отначало отказваше да приеме, че има нещо общо във всичките случаи: пръстта в устите на децата, независимо дали колегите я наричаха пръст, или кал, обезобразените кореми. Но сходството беше безспорно. Освен това и въжената примка около глезените. Телата бяха винаги голи, а дрехите оставени накуп на няколко крачки. Престъпленията бяха извършвани в гори или паркове, често близо до гари, никога в къща или в затворено помещение. Нито едно градско управление на милицията не бе се свързвало с колегите от друг град, макар че някои престъпления бяха извършени на по-малко от петдесет километра едно от друго. Никой не бе си направил труда да проследи линията, съединяваща карфиците. За виновници на всички престъпления бяха нарочени алкохолици, крадци или осъждани изнасилвачи — утайката на обществото, на които лесно можеше да се прикачи какво ли не.
Според пресмятанията на генерала жертвите бяха общо четирийсет и три. Нестеров протегна ръка, взе една карфица от кутийката и я забоде в центъра на Москва, с което отбеляза Аркадий като дете номер 44.
Нестеров се събуди и видя, че лежи с лице на пясъка и с отворена уста. Седна и започна да изтърсва пясъка с ръка. Слънцето се беше скрило зад облак. Огледа се за децата си, обиколи с поглед плажната ивица и играещите хора. Големият му син, седемгодишният Ефим, седеше до водата. Но малкият — само петгодишен — не се виждаше никъде. Нестеров се обърна към жена си. Тя режеше колбас, подготвяйки обяда им.
— Къде е Вадим?
Инеса вдигна глава и погледът ѝ веднага намери по-голямото момче, но не и по-малкото. Държейки ножа в ръка, тя се изправи и се огледа. Като не го видя, изпусна ножа. И двамата се втурнаха към Ефим и клекнаха от двете му страни.
— Къде е брат ти?
— Каза, че се идва при вас.
— Кога?
— Не знам.
— Помисли.
— Не много отдавна. Не съм сигурен.
— Казахме ви да не се отделяте един от друг.
— Но той каза, че се връща при вас!
— Да не е влязъл във водата?
— Не, тръгна натам, към вас.
Нестеров се изправи и погледна морето в далечината. Вадим не би влязъл във водата, не обичаше да плува. Беше на плажа, някъде сред стотиците хора. В ума му изникнаха образи от ужасните снимки от делата. Малко момиче беше убито до пътека, водеща към река. Друго беше убито в парк, зад паметник, на стотина метра от къщи. Приклекна до сина си:
— Върни се при нашите одеяла. Стой там и не мърдай, който каквото и да ти говори. Остани там, независимо кой ти говори и какво ти казва. Дори това да са възрастни и да искат да се отнасяш с уважение, ти остани на мястото си.
Но като си спомни колко деца бяха примамени да отидат в гората, промени решението си и хвана сина си за ръка.
— По-добре ела с мен. Двамата ще търсим брат ти.
Жена му хукна нагоре по плажа, а генералът тръгна в противоположната посока, като се смесваше с хорската тълпа и вървеше прекалено бързо, така че Ефим не успяваше да го настигне. Затова го взе на ръце. Плажът свърши, загуби се сред тревата и тръстиката. Вадим не се виждаше никъде.
Ефим не знаеше почти нищо за работата на баща си. Разбира се, беше чувал, че в града били убити две деца. Родителите сами му бяха казали, но го накараха да обещае, че пред никого няма да споменава за убийствата. Не биваше да се създава паника, защото тези убийства непременно ще бъдат разкрити. Но сега Ефим разбираше, че по-малкият му брат е в опасност. Вадим беше общително и дружелюбно дете. Не би се държал грубо с когото и да било. Ефим трябваше да се грижи по-добре за него и като разбра, че е виновен за случилото се, се разплака.
В другия край на плажа Инеса напразно викаше сина си. Беше прочела документите, събрани от мъжа ѝ при неговото частно разследване. Знаеше точно какво е станало с изчезналите деца. Изпаднала в паника, обвиняваше единствено себе си. Беше посъветвала мъжа си да помогне на Лев. Беше го окуражила, подсказвайки как да запази разследването в тайна. По природа Нестеров беше прям и открит, а тази работа изискваше предпазливост. Беше прочела писмата му до колегите и предлагаше какви фрази да бъдат добавени, в случай че бъдат заловени. Когато ѝ показа картата с карфиците, тя докосваше всяка от тях. Броят на извършените убийства се оказа невероятен и онази нощ тя спа в едно легло с децата си. Нейна идея беше да съчетаят отпуската с разследването. Тъй като най-много убийства бяха извършени в южните райони на страната, единственият начин Нестеров да проведе разследването, без да се набива в очи, беше да заведе семейството си на почивка. Едва сега Инеса осъзна, че е изложила децата си на опасност. Беше ги довела право в сърцето на това мистериозно зло. Беше подценила възможностите на човека, когото търсеха. Нито едно дете не беше в безопасност. На пръв поглед те бяха избирани безразборно и убивани само на метри от домовете им. А сега злото бе взело по-малкия им син.