За момент напрегна челюст от изненада, стисна до болка ръката ми. След
миг се долепи до мен, притискайки ме към стената.
Бях дете на пустинята. Мислех, че знам всичко за жегата.
Грешах.
Допирът разпали внезапен огън по тялото ми, та понечих да се отдръпна,
за да не изгоря. Ала Джин бе хванал лицето ми с ръце. Нямаше къде да отида.
Нямаше къде да избягам.
А и не исках да бягам.
Не бях го обмислила, но и вече не можех да мисля. Само усещах пръстите
му по врата си.
Дъхът му затрептя в мен, чувствах единствено желание.
Повече от желание.
Нужда.
Докосна мястото, където Нагуиб бе ме ударил с пистолета. Неволно
изсъсках.
Джин се отдръпна и моментът се разпадна. Хладен въздух нахлу между
телата ни и изпълни пространството, където само преди миг се намираха
ръцете му. Сега бяха подпрени на стената от двете ми страни.
Вече не гледаше мен, а пистолета на хълбока ми. В пролуката под ръката
му зърнах униформа. Притисна се до мен. Напомних си, че не ме желае, а
просто ме прикрива.
Дишах като човек, на когото не достига въздух. Успях да проговоря от
дъното на дробовете си.
- Все още не са далеч.
Джин не ме погледна.
- Така е. - Опря ръце на тресящата се стена на влака от двете страни на
главата ми. Наведе се леко към мен и аз извих тяло към неговото. - Не са.
Някой го плесна по гърба и светът отново изникна пред мен.
- По колко взима тая, приятелче?
Някой наблизо се изсмя.
В другия край на вагона глава, може би на войник, се извърна по посока
на звука. Джин стисна ръката ми.
- Да се махаме оттук.
Вратата, през която бях влязла, все още бе отворена. Понечих да му кажа,
че няма смисъл да отиваме натам, че няма къде да се скрием. Но плъзна ръце
около кръста ми. Нямах време да кажа каквото и да е, преди да скочи.
Глава 10
За един кратък миг летях.
Релсите блеснаха до очите ми и пропуснаха на косъм възможността да се
опознаят по-добре с черепа ми. Земята и ребрата ми не бяха толкова
срамежливи.
Стоварихме се на земята. Въздухът излезе от дробовете ми. Търкаляхме се
един върху друг, Джин ме стискаше здраво, влакът пищеше в ушите ми.
Накрая спряхме в купчина пясък.
Избутах Джин, от рамото до бедрото ме пронизваше болка. Той изруга и се
сви, но аз бях готова да тичам със скоростта на влака и да скоча обратно в
машината. Изправих се точно когато димът закри нощното небе и
последният метален вагон отмина.
В един безумен миг си помислих да догоня влака и да се хвана за него. Два
дни щях да пътувам отвън, вкопчена в последния вагон.
Ала влакът бе си отишъл. Беше отнесъл стотици хора в Изман. Но не и
мен. Усетих как нещо се скъсва в мен. Обхванах бедрата си, за да го спра.
- Добре ли си? - Джин ме наблюдаваше, разтривайки едната си страна. -
Амани?
Начинът, по който произнесе името ми с дълга въздишка, ми подейства
като искра от буре с барут. Замахнах с юмрук към лицето му.
Джин стисна китката ми, преди кокалчетата ми да докоснат носа му.
Дръпна ме рязко към себе си.
- Ще ти дам един съвет. - Беше близо до мен, толкова близо, колкото
когато ме целуна. Или когато аз го целунах. - Не се опитвай да удариш човек,
който те гледа в очите. Очите ти те издават, Бандите.
Стоварих другия си юмрук в корема му така силно, че кокалчетата ми
изпукаха. Джин се преви на две и се закашля.
- Благодаря за съвета.
Щеше ми се след победата да нямах чувството, че съм изкълчила ръката
си.
- За теб винаги.
Държеше се за стомаха, но имах чувството, че се смее. Изпитах лудешко
желание да го ударя отново, докато е повален. Вместо това запретнах
блузата си и измъкнах пистолета, привързан на хълбока ми.
- Не е зле да потегляме - каза Джин. - Едва ли сме на повече от ден до
Масил. Ще следваме релсите. Ако тръгнем веднага, ще стигнем, преди
слънцето да се е издигнало високо.
- Защо мислиш, че бих отишла където и да било с теб?
Ако армията не бе по петите му, все още щях да пътувам към Изман.
Разбира се, ако не беше той, щях да съм в Дъстуок. Но не ми се мислеше за
това сега. Затъкнах пистолета в колана си - нямаше нужда да го крия. Нека
се вижда, че съм въоръжена.
- Имаш ли по-добър план? - Джин махна към необятната безлюдна
пустиня, сякаш ми предлагаше пир за глупци. - Или предпочиташ да вървиш