бори с пустинята.
- Те искат теб - напомних му аз. - Аз просто се опитвам да стигна
невредима до Изман.
Трябваше да призная, че нямам по-добър план. Изглежда, той познаваше
Мираджи по-добре от мен. И щях да излъжа, ако кажех, че не искам да
продължа с него. А лъжата е грях.
Нещо обаче не ми даваше мира.
- Искаш да повярвам, че най-добрият път през пустинята случайно
съвпада с посоката, в която сочи компасът ти?
- Искам много неща, Бандите. Да напусна проклетата ти страна, студена
баня, приличен обяд... - Джин замълча и можех да се закълна, че за момент
ме погледна. - Но това, което трябва да направим, е да тръгнем веднага, ако
искаме да стигнем до Масил, преди да сме умрели от жажда. Какво ще
кажеш, Бандите? - Той протегна ръка. - Оставаме ли заедно?
Отпуснах удобно ръка в неговата.
Глава 11
Джин стоеше неподвижно в средата на ринга, гърбът му лъщеше от пот.
Позволи на противника си да го заобиколи. Мъжът му се Нахвърли, но той го
хвана и го блъсна в земята. Чух как носът на мъжа изпука малко преди воят
на тълпата да заглуши всичко.
- Признавам му - може и да удря, и да понася удари. - Парвиз от кервана
„Камилски колене" потърка брадата си, докато гледаше как опонента на
Джин бърше разкървавения си нос.
Изсумтях сподавено, за да не разваля маскировката си. Тази нощ отново
бях момче. Колкото и носове да счупеше Джин, никой нямаше да ни наеме за
биячи, ако аз бях момиче. А ни трябваше керван, за да прекосим Пясъчното
море, без да умрем от жажда.
Пътуването до Масил ни отне цял ден, тъй че запасите ни свършиха.
Похарчихме и всичките си пари, за да влезем в града. Входът за древния
град струваше пет фузи за камила и три за човек. Цената на живота
разкриваше най-необходимото в едно селище, особено в Търговския град,
където всичко бе стока. Тук човешкият живот беше най-евтин. Така каза
Джин, докато минавахме през огромната каменна арка, върху която бе
изсечена историята на града.
Знаех историята на Масил. Някога мъдър и могъщ вълшебен джин
управлявал Масил, най-великия град на Малкото море тогава. Джинът се
влюбил в дъщерята на търговец и му предложил града в замяна на ръката й.
Момичето вече било обещано на друг търговец отвъд Малкото море, но
алчният баща се съгласил. Направил с магия жива восъчна кукла, с която да
измами джина и дал дъщеря си на търговеца. Когато джинът разкрил
измамата, Масил вече бил в ръцете на мъжа. А джиновете трябвало да
казват истината, длъжни били да спазват обещанията си. Тогава, неспособен
да си върне града, той сътворил огромна пясъчна буря; пясъкът се трупал ли,
трупал в морето, докато го погълнал и Масил се оказал сред пустиня. После
джинът изчезнал, оставяйки на търговеца един безполезен град в пустошта.
Масил, последният бастион на цивилизацията преди Пясъчното море.
Джин отново стовари юмрук в лицето на противника си.Тълпата ревеше.
Май това място не беше по-цивилизовано от което и да е друго.
- Трябва да видиш какво става, когато наистина го притиснат натясно -
казах на Парвиз. - Гледах веднъж как счупи ръката на един.
Щракнах с пръсти, имитирайки звука от китката на Дамад, когато Джин
я бе потрошил. В същия момент противникът на Джин се хвърли отново към
него. Джин се отдръпна, вдигна крак, удари мъжа в коляното и го просна по
лице в пясъка. Парвиз приличаше на търговец - по-добре, отколкото на
комарджия. Но смятах, че е впечатлен.
- Трябва яко да се бие, щом ще спасява някакъв си мършав брат - долетя
глас от насядалите до нас.
Още преди да направя грешката да вдигна глава, вече знаех, че
коментарът е предназначен за мен. Момче с криви предни зъби цяла вечер се
опитваше да си издейства повишение чрез мен. Предполагах, че иска да му
се нахвърля, та да ме пребие и да впечатли водача на някой керван, без да се
налага да излиза на ринга и да се бие с някой от своя калибър. Джин можеше
така да го удари, че да изправи зъбите му, но аз не бързах да си троша
ръката.
Парвиз ме огледа, после хвърли поглед към Джин.
- Брат ли ти е?
- От различни майки сме. - Лъжата не беше по-солидна от стар
кокошарник, но бе единственият начин да ни наемат и да прекосим
пустинята, без да станем храна за лешояди още на втория ден. - Ще работим