за половината пари, които искат другите - добавих вместо да отговоря на
въпроса.
Вече два пъти ни бяха отказали, вероятно заради чуждоземния вид на
Джин или заради моя ръст. А и хората от „Камилски колене" се славеха като
скъперници.
- Търгувам, откакто стигах до камилско коляно. - Парвиз се засмя на
шегата си. - Мога да пресметна, че двамата ще струвате колкото един, но
пък ще имам още една уста за хранене. Не ми трябва излишен товар, Алидад.
-Нарече ме с фалшивото име, което му съобщих. - Макар като те гледам, не
тежиш много.
Парвиз се обърна, а досадният ми неприятел вече крачеше към него.
- Имаш набито око, приятелю. Мога да надвия всеки от мъжете тук, само
кажи.
Той разпери ръце. Държеше чаша с черна течност, поклащаща се между
пръстите му.
В миг грабнах пистолета, готова да осъществя недомисления си план.
Натиснах спусъка.
Чашата на досадника се пръсна, а куршумът се заби в стената зад него.
Всички замлъкнаха. Досадникът тъпо се взираше в шепата си, обсипана
със стъкла, кръв и алкохол. Някой от тълпата избухна в смях, след което
разговорът продължи.
- Кучи син! - От палеца на досадника стърчеше парче стъкло. - Простреля
ме!
- Не. Прострелях чашата ти. Не се тревожи, алкохолът ще отмие кръвта. -
Прибрах пистолета си, надявайки се да не провокирам ответни изстрели. -
Както щях да кажа, преди да ме прекъснат, живеем в модерни времена. Не
ми трябват мускули, за да дръпна спусъка.
Парвиз плъзна очи по досадника, после по мен. Търговците разпознаваха
стойността на стоката. И знаеха кога получават добро предложение.
- Тръгваме от Източната порта по изгрев слънце. Не закъснявайте.
Джин беше до мен и навличаше блузата си, а Парвиз се отдалечаваше.
- Застреля ли някого?
- Уредих керван, ако това питаш. - Потърках горната част на ръката си,
опитвайки се да изглеждам смутена. По изражението на Джин личеше, че не
съм постигнала особен успех. - И го прострелях в ръката.
Джин метна ръка на рамото ми и се подпря на мен.
- Знаех си, че те харесвам, Бандите.
И после се появи усмивката. Аз имах издайнически очи, но усмивката на
Джин би сразила цели империи. Внезапно се почувствах така, сякаш напълно
го разбирах, макар да не знаех нищо за него. Тази усмивка ме караше да
вярвам, че заедно можем да постигнем всичко, стига да съм на негова
страна. През следващите шест седмици щях да разбера дали това е вярно.
Глава 12
Потеглихме с „Камилски колене" по изгрев, както ни обещаха. Мислех, че
познавам пустинята, но докато наблюдавах как слънцето се издига в
кристално чистото небе над безкрайни златни ширини, осъзнах, че е нещо
различно. Пясъчното море бе огромно и неспокойно. Керванът подхождаше
към него като към звяр, който трябва да бъде пречупен, но и като към
тиранин, на когото трябва да се кланяш. Моментално се почувствах като у
дома си.
Всеки момент пейзажът се променяше, в един миг движещите се пясъци
ме теглеха надолу по някоя дюна, а в следващия преграждаха пътя ми.
Понякога дюните изглеждаха безкрайни - независимо колко дълго вървяхме
по тях, никога не преваляхме билото им. Вятърът си прорязваше път в
земята и запращаше песъчинките като шрапнели в очите и устата ми, макар
че не свалях шиймата си. По пладне пустинята се измести и от пясъка
изникна огромна дървена конструкция. Вятърът лющеше от нея червена и
синя боя.
- Какво е това? - попитах Джин и закрих очи от слънцето.
- Останки от кораб - обясни той.
Корабът потъна сред пясъците със същата скорост, с която бе се появил.
Когато първата вечер направихме лагер, кожата ми бе загрубяла, цялото
ми тяло ме болеше от ходенето и бях ужасно щастлива.
С кервана пътуваха около шейсет души, плюс две дузини камили,
натоварени с провизии и търговски стоки. Личеше си, че хората пътуват
заедно от години - действаха в пълен синхрон, докато стъкмяваха лагера.
- Такова ли е истинското море? - попитах Джин и присвих крак, за да
седна до него на една неосветена дюна по-далеч от огъня.
Джин бе пуснал слух, че като дете съм пострадала при пожар и затова се
срамувам да разкрия лицето си. Разхлабих шиймата си така, че да мога да се
храня, без да я свалям.
- В истинското море не се налага да вървиш.
Разрови храната си с парче препечена питка.