- И какво правят моряците по цял ден? Излежават се и се разплуват?
Сръчках го в стомаха, там, където имаше само мускули. Глупашки се
зарадвах, когато се засмя. Преди да ми отговори, старият Дод нададе глас
край огъня.
- Настанете се, деца, и ще ви разкажа една история.
Гласът на разказвача беше дълбок като пустинна нощ и бърз като пламък.
Чудесен глас за разказване на истории.
- Чудя се дали може да ти каже поуката за Атия и Сакр - прошепна
закачливо Джин.
Знаех, че греши само за да ме дразни.
- Може пък да ти разкаже приказката за чужденеца, който насилва
късмета си - отвърнах тихо.
- В новите дни на света Бог погледнал земята и решил да я напълни. От
огненото си тяло сътворил безсмъртния огън. После хитрите джинове и
гигантските рокове, които кръжали в небето от един планински връх на друг,
и накрая - дивите буракита, които препускали от единия до другия край на
пустинята, и така земята се напълнила.
- Чудя се дали Бог може да ме избави от участта да слушам тази история
безброй пъти.
Едно момиче се просна на пясъка между мен и Джин без предупреждение.
Вече я познавах - Ясмин, дъщерята на Парвиз, принцесата на кервана.
Изра, баба й, се приближи към нас; протегна се през мен и я тупна по
тила, та плитката й се люшна.
- Мълчи и слушай, принцесо Голяма уста.
Явно и това име вършеше работа.
Ясмин се изплези зад гърба на баба си и се наведе към мен.
- Старият Дод разказва историята за ваше добро. - Тя снижи глас. - Тя е
като предупреждение за наетите биячи за опасностите, които дебнат в
мрака. - Завъртя комично пръсти и тънката чиния едва не падна от ръката
й. Ясмин я улови навреме, врътна очи, напълни устата си с храна и
продължи. - От тях се очаква да ни пазите. Макар че от години не сме
срещали духове тук. - „Точно като в Дъстуок", помислих си аз. Видях кошмар,
когато бях на осем. -Смъртните хора са виновни за повечето беди
напоследък.
От другата страна на огъня Изра заплашително вдигна ръка срещу внучка
си. Принцесата на кервана направи гримаса, но замълча. Старият Дод се
потопи в историята.
Всеки знаеше приказката за Първите смъртни. Но Ясмин не грешеше -
Дод наистина поглеждаше към мен и Джин, докато разказваше. Затова
слушах внимателно за златната епоха, когато само Първите създания
властвали на света. Как след безкрайно много време Разрушителката на
светове се появила от недрата на земята. Носела огромна черна змия, която
погълнала слънцето и превърнала небесната шир в безкрайна нощ; сътворила
хиляди същества - чудовища, които наричала деца, но които Първите
създания назовали духове. Когато Разрушителката убила първото Първо
създание, то избухнало и се превърнало в първата звезда на мрачното небе.
Бог дал на Първите създания безкраен живот, затова те се изплашили,
когато научили за смъртта. Така започнала първата война. Докато Първите
създания падали в битки, нощното небе се изпълвало със светлина.
Джиновете, най-ярките Първи създания, толкова се страхували от смъртта,
че се събрали заедно, смесили земя и вода и с помощта на вятъра изваяли
същество, което съживили с искрица огън. Така направили първия смъртен.
За да стори това, от което те самите се бояли, но което все пак било нужно в
името на войната: да умре.
Така Първият смъртен поел стоманата и с нея обезглавил огромната змия,
погълнала Бог в слънчевата му форма. Слънцето било освободено от гърлото
на чудовището и безкрайната нощ свършила.
Първите създания погледнали смъртното същество, което сътворили, и с
благоговение разбрали, че то не се страхува от смъртта. Смело се впускало в
битки, защото съдбата му била да умре. Разрушителката на светове създала
страх, ала Първият смъртен бил смел. Безсмъртните не били надарени със
смелост, защото не се нуждаели от нея. Ала на смъртните им трябвала
смелост.
Така Първите създания направили още един смъртен и после още един.
Създавали ги като бледо подобие на безсмъртните - хора вместо джинове,
коне вместо буракита, птици вместо рокове. Работели, докато се сдобили с
армия. И Разрушителката на светове най-сетне паднала, сразена от мощта
на смъртността. Настъпил краят на нейното владичество и създанията,
които довела със себе си, останали сами да дебнат нощем в пустинята.
Историята свърши, въздухът бе изпълнен с тихото вълшебство, пробудено