от думите на стария Дод. После светът отново нахлу - същият, за който бе
воювал и умрял Първият смъртен - свят, изпълнен с безсмислено дърдорене,
дим от лули и крясъците на Изра, която се караше на Ясмин заради твърде
яркия халат, който бе открила сред дрехите й.
- Ще поема твоята смяна - предложих на Джин, когато Ясмин тръгна към
баба си, въртейки очи, а лагерниците се приготвиха за сън. Чувствах се
жива. Изпълнена от пустинята. Запалена от огъня. - И без това няма да
заспя.
- И аз бих предпочел да не си лягам след всичко това. -Джин ми подаде
питие през пространството между нас. -Умирам от страх да не би някой дух
да ме изяде, докато спя.
- Хората в Дъстуок казват, че се случва само на грешниците.
Отпих от манерката и му я върнах.
- И на неверниците - допълни той. - Като мен.
- Не вярваш в Бог?
- Бил съм на доста места - отвърна Джин. - И съм чул много неща, в които
хората вярват. Не е лесно да прецениш кой е прав, когато е убеден.
Никога не се бях замисляла дали вярвам в Бог. Вярвах в историите от
Свещените книги така, както вярвах в приказките за Първия смъртен или в
разказите за бунтовния принц Ахмед. Нямаше значение дали са реални,
защото казваха много истини за по-важни неща, за героизма и
саможертвата и за нещата, за които бленуваха хората.
- В Мираджи смятате, че Бог е създал безсмъртните, вашите джинове, от
огън и те сътворили първите смъртни. На Йониския полуостров пък вярват,
че безсмъртните са богове и са ни създали за свое развлечение. Албишите
твърдят, че всичко се е появило направо от реката и дърветата, че и
смъртните, и безсмъртните са създадени от сърцето на света. Според
галаните няма разлика между безсмъртните и крадците на кожи - те са
инструменти на Разрушителката на светове - и някой бог, различен от
вашия, е направил хората, за да ги унищожат и пречистят земята.
Безсмъртните можеха да бъдат убити с желязо. Както и духовете. Но аз се
бунтувах срещу идеята за убийство на безсмъртен джин. Отношенията
между хората и безсмъртните бяха сложни. Хиляди истории разказваха за
хора, надхитрили джинове, узнавайки и използвайки истинските им имена,
за да ги пленят. Ала безсмъртните бяха природни сили. Божествени
създания. Древни като самия свят. Нашият кратък живот бе нищо в
сравнение с тяхното безкрайно съществуване. Разрушителката на светове
убиваше безсмъртни. Човечеството бе създадено, за да ги брани.
- Това ли правят галаните с пушките ни?
- Напоследък по-често ги използват срещу хора - отвърна Джин. - Избили
са безсмъртните в страната си преди хилядолетие. Сега нападат чуждите
територии.
- Като Ксича.
Погледът ми се отнесе към разтворената яка на блузата му, където беше
татуировката. Едва сега осъзнах, че част от мен все още му се сърдеше,
задето бе взривил фабриката в Дъстуок. Нищо че така бе уязвил Галан, този
акт осакатяваше цялата Последна страна. Разбира се, доста хора
заслужаваха да умрат от глад. Но други - като Тамид, така и не намразиха
това място, както може би трябваше. И братовчедка ми Олиа, която
понякога въртеше очи зад гърба на Фара, гледайки ме. И малката ми
братовчедка Насима, която още не знаеше, че е срамно да си момиче. Всички
те не заслужаваха да гладуват.
Но и страната на Джин не заслужаваше да е обсадена като Мираджи.
Джин вдигна яка.
- От хиляда години съседите на Галан удържат напора й. Когато магията
заставаше срещу мечове, битката бе честна. Ала сега галаните са въоръжени
с пистолети и кръвта на магията изтича.
- Та в какво вярваш ти? - попитах.
- Вярвам, че напоследък се постига повече с пари и куршуми, отколкото с
магия.
- Ако наистина е така, щеше да се излежаваш в някой богат град с петте
си съпруги, а не да взривяваш фабрики на края на света, ксичанче.
- Пет съпруги? - изсумтя той. - Не знам дали ще се справя с толкова. - Не
казах нищо. Знаех, че ако замълча, Джин може и да ми каже истината. -
Винаги съм смятал, че земята създава Първите създания така, както и
смъртните. В зелените гори и поля на Запад магията им изниква от
дълбините на почвата. В ледения Север изпълзява от леда. А тук извира от
пясъка. Светът създава различни неща за всяко място. Риби за моретата,
рокове за планинските небеса и момичета със загоряла кожа и точен прицел