за пустинята, в която слабите не оцеляват. - Никой не бе ми говорил по този
начин. Той бързо отмести поглед. - Разбира се, брат ми би казал, че Първите
създания са само земни проявления на единствения Бог творец. Това
твърдят новите философи.
- Имаш брат? - В мига, в който го казах, разбрах по лицето му, че е
допуснал грешка. Нямаше намерение да споделя това. Не можеше обаче да
върне думите си. - Къде е той?
Джин се изправи и изтупа пясъка от ръцете си.
- Мисля, че все пак ще се възползвам от предложението ти да поемеш
моята смяна.
Глава 13
Пустинята бе неизменна. В продължение на шест седмици имаше само
пясък и синьо небе. Пришките на краката ми се разкървавяваха тъкмо
когато се появяваха нови. Безпокойството, което винаги натиквах дълбоко в
себе си, се бореше да бъде освободено. Бях на път за Изман и никога преди не
бях се чувствала по-будна.
Нощем, докато всички спяха, свалях шиймата и дишах дълбоко; или седях
до Джин, докато беше на смяна, и ако умората не ме надвиеше, не заспивах,
преди да дойде моят ред. Джин ме учеше думи на други езици, които знаеше
от времето като моряк. Ксичански, албишки и галански. Показа ми как е
счупил ръката на Дамад - движение, което му бе показал джапуриански
моряк в едно албишко пристанище. Веднъж го попитах за счупения му нос.
Каза, че го е потрошило момиче от Мираджи и брат му го е наместил.
Понякога споменаваше брат си, сякаш забравяше да се пази от мен. Но
говореше свободно за почти всичко друго. Разказваше ми за местата, на
които е бил. За далечните брегове, до които е плавал, и за онова, което е
правил. Слушах го и горях от желание да видя Златните дворци на Амонпор и
да усетя поклащането на кораба под краката си. Историите за Изман
принадлежаха на майка ми. Ала светът бе много по-голям от това, което тя бе
ми разказала. И няколко пъти ми хрумна, че мога да отида където и да било.
Разбрах, че наближаваме края на пустинята, когато за първи път видях на
хоризонта нещо различно от пясъчни дюни.
- Нарича се Долинаната на Дев - каза ми Джин, докато другите
приготвяха лагера. Бяхме в покрайнините на долината. - Истинска
плетеница от планини и каньони, стигаща чак до западната граница на
Мираджи. Казват, че била изваяна в земята по време на войната с
Разрушителката на светове. Преди човечеството.
- Трябва да е била адска битка. - Оставаха ни около два дни път. Два дни
не беше толкова много. Огледах се в нощта. Пясъкът се стелеше в
безкрайността, посинял от звездната светлина, та беше трудно да се
определи къде свършва земята и къде започва небето. Единствената разлика
бяха звездите. - Вървим от почти два месеца. Звездите са се преместили.
- Капитанът на един от корабите, на които работех, се ориентираше само
по тях.
- А ти се нуждаеш от счупен компас.
Така и не успях да изкопча нищо за компаса. Както винаги, той само се
усмихна леко. „Къде отиваш?”
- Искаш ли да поема смяната ти? - попитах.
Беше ни станало навик след първата нощ.
- Ти си необикновена. - Джин потърка лице. - Пустинята изтощава мъжа.
- Но аз не съм мъж - отвърнах. - Просто исках да бъда мила, така че...
- Не, почакай. - Джин вплете пръсти в моите твърде бързо, за да реагирам.
Издърпа ме да седна на пясъка до него. Глупав див трепет разтърси тялото
ми. После ме пусна. - Съжалявам, но ми е втръснало до смърт от този пясък,
който влиза навсякъде.
- Свикнала съм с него. - Загледах се в дюните. Изглеждаха така, сякаш се
простираха до безкрайността, но към планините хоризонтът се променяше. -
След време прониква дълбоко в душата ти.
- И полепва по кожата ти.
Той протегна ръка и преди да помисля, дланта му лежеше на бузата ми,
топла и леко загрубяла. Погали с палец скулата ми. Оттам се изсипа дъжд от
пясък - отделяше се от кожата и предизвикваше странен трепет.
- Амани. - Не свали ръка от лицето ми. - Ще трябва да внимаваш, когато
пристигнем в Дасама. От години градът е лагер за галанските войници. Зад
стените му има почти толкова галани, колкото и мираджинци.
- Кога ли не внимавам? - попитах шеговито, но всъщност потръпвах от
допира му.
- Никога - отвърна кисело той. Галеше бузата ми, очите му следваха
движението. Сякаш запаметяваше лицето ми. - Ако някой от кервана