улавяше само миг преди да е станало твърде късно.
Но аз никога не закъснявах. И не пропусках.
Изстрелвах куршум след куршум. Сякаш бях в транс -съзнанието ми се бе
предало, ръцете ми натискаха спусъка сами. Нощта бе изпълнена с писъци,
миризма на барут и потракване на презаредения патронник на пистолета
ми.
Стрелях отново, два изстрела един след друг. Двойка кошмари се
строполиха на земята и патронникът ми изщрака празен. Протегнах ръка, за
да презаредя, и напипах три куршума. Само три.
В миг дойдох на себе си.
Ръката ми трепереше, докато ги зареждах в пистолета. Небето беше с
цвета на зарастваща рана. Някъде отвъд хоризонта слънцето се
приближаваше бавно към нас. Не знаех дали ще издържа само с три
куршума.
Един кошмар се отдели от сенките на две крачки от мен и аз стрелях,
преди очите ми да се фокусират.
Два куршума. Още един мъртъв кошмар. Дузина други, пълзящи из
пясъка. Стиснах очи, изтощена.
- Добре ли си? - попита Джин.
Ръката му бе на рамото ми, но очите му обхождаха пустинята. Сенките
играеха по лицето му на оскъдната светлина.
- Жива съм - отвърнах аз. - Както и ти.
- Знаеш ли, в морето си казвахме една поговорка: „Ако сутринта небето в
червено свети, пазете се, моряци клети".
Погледнах към хоризонта.
- Ами късно е вече да се пазим. - Изпуках с пръсти -ръцете ме боляха от
стискането на пистолета. - Колко куршума ти остават?
Джин само поклати глава и разтвори празни ръце. Отворих патронника на
пистолета си. Уморените ми пръсти докоснаха единия куршум.
- Не - каза Джин. - Ти си по-добрият стрелец.
- По един куршум за всеки. Така е честно. Ти ни пази гърба, аз ще гледам
напред.
Джин се поколеба за секунда. После грабна куршума и разтвори
патронника на пистолета си, докато аз насочвах оръжието си към пустинята.
Слънцето бе почти изгряло.
Два кошмара скочиха едновременно. Прицелих се във втория. Но се
поколебах. Свистеше през пясъка право към Ясмин. Тя изскимтя. Джин я
избута встрани и стреля, преди да успея да се прицеля отново. И пропусна.
Кошмарът се хвърли върху гърдите на Джин и впи зъби в сърцето му.
Стрелях, без да се замисля какво би станало, ако пропусна звяра и уцеля
момчето, нито че е прекалено късно да го спася. Последният ми куршум улучи
кошмара в главата; звярът се отлепи от Джин, размахвайки отчаяно с криле,
и се просна мъртъв на пясъка, докато слънцето се появяваше на хоризонта.
Пустинята се изпълни с писъци и шумове – кошмарите се скриваха
обратно в земята.
Хукнах към Джин, стиснала безполезния си пистолет.
- Хей, хей!
Потупах лицето му, за да не се налага да погледна огромната черна
прободна рана на гърдите му и отровата, смесваща се с кръвта му точно под
татуировката. Беше получил доста отрова в сърцето. Бях убедена, че
собственото ми сърце тупти и за двама ни.
Ръцете ми трепереха толкова силно, че не можех да намеря пулса на
Джин. Очите му бяха затворени, тялото му - изпружено на пясъка; оръжието
все още беше в ръката му, сякаш бе войник, прострелян в битка. Накрая
забелязах, че гърдите му леко се издигат и спадат.
Сянка, удължена от сутрешната светлина, падна над нас. Примигнах
срещу Парвиз.
- Помогни ми!
Не обичах да се моля за каквото и да било, но така и така бях на колене.
Нямаше как да падна по-ниско.
- Ако не получи адекватно лечение, ще умре - каза Парвиз, пресмятайки
стойността на Джин сега, когато беше ранен. Пулсът му биеше съвсем слабо в
дланта ми. -Още сме на цял ден път от цивилизацията.
Опитах се да си спомня за колко време отровата на кошмар плъзва из
цялото тяло. За нощ? За ден? За по-малко?
Парвиз почеса брадата си с обратната страна на дланта си.
- Губим слънчева светлина.
Беше прав. Наместих се под рамото на Джин, за да го вдигна на крака.
- Помогни ми да го кача на някоя камила.
Парвиз се намръщи и ме изгледа така, сякаш съм малоумна. Явно ме
смяташе за такава, след като се оказа, че не съм мъж.
- Той е направо мъртъв. Мъртвите са излишен товар.
- Джин още не е мъртъв! - Не можех да се отърва от мисълта, че щяха да
ми помогнат, ако още ме мислеха за момче. - И всички щяха да са мъртви,
ако не беше той.
- И всички ще пием в негова чест, когато намерим читава кръчма -
Парвиз дори не трепна. - Но дотогава имаме нищожно малко вода и не