кръв нямаше място в моята. Аз бях пустинно момиче. Ненавиждах факта, че
произлизам наполовина от тези чужденци.
Войникът, който ни посрещна вътре, носеше старателно закопчана
униформа, по която висяха ужасно много златни пискюли. Явно беше някой
важен. Или се мислеше за важен. Огледа жалката картинка, която
представлявахме, докато един от войниците му говореше на грозния им
гърлен език. Подаде му компаса и той го изгледа, замислен. После отправи
очи към момичето.
Погледът му се стовари върху нея като брадва на палач. И тя падна на
колене.
- Моля ви! - завика момичето. - Не исках да сторя това!
- Смъртта ти не е наказание. Тя е просто необходимост. - Войникът
говореше на мираджински със силен акцент, но думите му се разбираха. - Ти
си дъщеря на джин. Дете на демон. Светът трябва да бъде очистен от теб.
Отново заговори на галански и даде бърза и ясна команда. Момичето бе
издърпано напред с писъци. Инстинктивно направих крачка към нея, но
въжето ми попречи да продължа. Докато я наблюдавах, с нея се случи нещо
странно. Тя започна да извива завързаните си ръце. После ръцете й се
промениха. В един миг бяха ръце на момиче, след това - на мъж, а накрая -
на дете. Потреперих от изненада. Чертите на лицето й също се променяха,
лудешки приемаха различни форми, сякаш тя ровеше из тесте карти и се
опитваше да открие правилната карта, с която да се спаси.
Изтощеният ми ум се раздвижи. Дали беше крадец на кожи? Не. Крадците
на кожи не излизаха на слънчева светлина. Но тя определено не беше човек.
Бяха я нарекли дете на демон. Дъщеря на джин.
Мъжете гледаха с безразличие, докато тя се мяташе отчаяно. Войникът с
пискюлите пристъпи пред мен и изрече команда. Извих се в ръцете на онзи,
който ме държеше. Не че мислех да се измъкна. Дори не смятах да опитвам.
Ала трябваше да видя.
Сложиха превръзка на очите й. Тя спря да променя лицето си и започна да
се моли на висок глас. Войниците я бутнаха на колене и се прицелиха в тила
й. Това беше последното, което видях, преди да ме дръпнат зад една от
шатрите.
Но все още я чувах. Пееше молитва за мъртвите. Ехото на думите й
отекваше силно из стените на крепостта. Достигна до кресчендо, когато се
провикна, молейки за опрощение на греховете си.
Последва изстрел. Почувствах го в стомаха си.
Молитвената песен спря.
Цареше мълчание, докато ме теглеха още няколко крачки. После от
крепостните стени някой изрева на галански. Войникът с пискюлите спря за
момент и погледна нагоре. Улови объркването, изписано на лицето ми.
Усмихна се леко.
- Идва пясъчна буря. По-добре да влезем.
Блъснаха ме в голяма бяла шатра зад войника с пискюлите. Беше
прекалено тъмно и горещо. Шатрата бе направена от дебел, непознат за мен
плат, подходящ за далечни места с различно слънце. Отвън долитаха шумове
от подготовката за бурята, но тук бе странно тихо.
- Седни, моля те. - Войникът посочи стола. След като очите ми свикнаха
със светлината на единствената газова лампа, видях, че в шатрата има само
един стол, поставен до малка дървена маса, върху която бе наредена храна и
кана с вода. Устата ми отново пресъхна и си спомних колко съм жадна.
Впрегнах цялата си воля, за да не оближа напуканите си устни. - Седни -
каза отново войникът.
Замислих се дали да поспоря, ей така, по принцип. Но това не беше леля
Фара, която щеше да ме напердаши по гърба. По изключение направих това,
което искаха от мен. Гледах го в очите и се надявах, че не съзира страха в
душата ми.
Войникът бутна чаша вода към мен. Видя подозрението в очите ми, отпи
една глътка и отново доближи чашата. Изпих я на три глътки и се пресегнах
да я напълня пак.
- Аз съм генерал Думас - представи се той и зачака. Не казах името си,
само продължих да си наливам инатливо вода от каната. За момент настъпи
тишина, разкъсвана единствено от разплискването на водата. - Не ме
интересува коя си. Но искам да знам какво правиш в пустинята.
- Родена съм там - казах, след като пресуших отново чашата и я треснах
на масата. - Какво е обяснението ти?
Изплъзна ми се от устата. Замръзнах в очакване на отговора. Удар.
Куршум в главата. Но генералът просто се усмихна със стиснати устни.
- Допускам, че съм в тази страна, отпреди да се родиш. Бях млад войник,
когато помогнахме на султана ви да завземе трона - повече от две