север. Беше толкова важен за Джин, че заради него ме бе последвал в
Джунипър и във влака. Компасът бе последното нещо, което ми даде,
смятайки, че ще умре.
Аз просто не знаех цялата истина. Засега. Надявах се, че и генералът не я
знае.
- Да - каза генералът. - Единият от два еднакви компаса. Правят ги в
Гаманикс, струва ми се. Интересна страна, съседна на Галанди. Там приемат
магията като наука, а не като проявление на Злото, което твоят народ
нарича Разрушителката на светове. Този - той завъртя компаса - винаги ще
сочи към другия компас от двойката. Ако съюзник на Въстаналия принц носи
единия, при кого според теб е другият?
„При някого, заради когото си струва да бъда последвана във влак."
Спомних си друга татуировка на Джин -компасът на рамото му, точно на
гърба на слънцето. Сякаш сърцето му се намираше между двете.
- Не знаеш - каза генералът вместо мен. - Да, виждам. - Той пак завъртя
компаса, стрелката се поклати, указвайки същата посока. - Изглежда, сочи
към Долината на Дев. - Обви пръсти около малкия предмет. В стомаха ми се
загнезди безпокойство. - Утре заедно ще разберем кой ни чака на другия
край.
- Облечи се!
Събудих се по изгрев слънце, когато някой хвърли куп дрехи в лицето ми.
Генерал Думас стоеше на прага. Когато предния ден приключи с разпита ми,
ме натикаха в малка стая в онова, което бе останало от укреплението.
Помещението беше прашно и задушно, а вратите - здрави. Какво ли не
опитах, та да ги отворя, докато накрая ключалката се разми пред очите ми
от изтощение. Тогава най-сетне заспах. Въпреки умората сънят ми бе
неспокоен.
- Къде е той? - попитах.
Трябваше да знам дали Джин е преживял нощта.
- Облечи се - повтори генералът.
Дрехите, които хвърлиха по мен, приличаха на малка галанска униформа.
- Облечена съм.
В пустинята дрехите се пропиваха с пот, кръв и може би вътрешности на
кошмари, но бях облечена.
- Облечи се или ние ще те облечем - каза генералът.
В никакъв случай нямаше да им позволя да го направят. Изправих се на
каменния под. Всяка част от тялото ми ме болеше. Чаках войниците да се
обърнат, но очите на генерала останаха впити в мен. Както и очите на
войника от снощи, който гледаше похотливо. Войникът вляво от генерала бе
свел глава срамежливо. Обърнах им гръб с почервенял от срам врат. Свалих
дрехите си и облякох новите колкото можах по-бързо. Мразех войниците
мълчаливо. Не бях в състояние да направя друго.
Малка група ни чакаше пред стените на древното укрепление. Общо
двама войници и пет коня. Видях Джин на един от конете и усетих как част
от страха изчезва от гърдите ми. Главата му висеше настрани - явно в
безсъзнание, а тялото му бе вързано, за да се задържи право на коня.
Въпреки всичко беше жив.
Качих се на коня пред един от войниците - младия, който прояви
достойнството да сведе поглед, докато се преобличах. Когато потеглихме,
установих с облекчение, че ръцете му не шарят излишно по мен.
До каньона, наречен Долината на Дев, пътувахме бавно, поклащайки се на
всяка крачка. Долавях хрипливия дъх на войника, който се опитваше да
управлява коня с една ръка, придържайки ме с другата.
- Можеш да ме пуснеш - казах, след като той едва се справи на един остър
завой. - Не съм толкова глупава, та да скоча от два метра.
Явно не говореше мираджински, тъй като само ме стисна за кръста.
Изругах тихо на галански - едно от нещата, на които бе ме научил Джин по
време на дългия поход през пустинята.
Не отделях очи от отпуснатото тяло на Джин на коня пред мен.
Следобедът напредваше; стигнахме реката в дъното на каньона, която
минаваше през долината като открита вена. Дадохме на конете миг за отдих
и вода, преди да ги пришпорим отново. Генерал Думас яздеше най-отпред,
компасът проблясваше в ръката му. Следвахме реката, докато генералът
най-после смени курса и ни поведе през тесен отвор в стените на каньона.
Когато пътят отново се раздели, той се поколеба за момент, огледа компаса и
реши да поеме по дясната пътека. Само след няколко крачки се озовахме в
задънен край. Последва заповед да се върнем и с мъка подкарахме конете
обратно по тесния каменист път.
Бързо осъзнах, че каньонът е лабиринт. Всяка пътека се разделяше на две,
а после на още няколко. По някои имаше странни драскотини - знаци, че