нещо остро се е врязало в камъка. Веднъж или два пъти подминахме сгради,
които може би някога са били молитвени домове. Срутени стени, през които
прозираха части от запазени стенописи. Почти цяло изображение на Първия
герой ме наблюдаваше, докато влизахме в тесен отвор, в който конете едва
се побираха.
Гледах как галанският генерал се изнервя все повече и повече, докато
компасът води от един задънен край към друг. Леко се боричках с войника,
който ме държеше. Между нас се стичаше пот, там, където гърдите му се
притискаха в гърба ми. Опитвах се да се изместя по-напред на седлото, но
той все ме издърпваше назад.
Отпред долетя вик, галанска дума, чието значение научих същия ден -
„задънен край”. Вдигнах поглед от врата на коня. Усетих, че ми става
студено. Този задънен край не приличаше на никой от предишните.
Стената на каньона беше ярко оцветена. Изображенията започваха от
земята и продължаваха нагоре, та не се виждаше краят им: момиче с руси
коси, което се превръща в животно. Яркочервен джин, крещящ над
размътена вода. Мъж със синя кожа, заобиколен от демони. Битка, от която
земята би се разцепила на мястото, на което се намирахме, и да остане диря
колкото каньона. Сред изображенията на танцуващо момиче със змии в
косите и демон, размахващ отрязани глави, се открояваше нещо като врата.
Бях израснала с истории за джиновете и техните светове, за тайни
дворци в облаците, домове, призовани от пясъка. За врати към кралствата
им, които се отварят само с вълшебна дума. Бих заложила и последната си
монета, че лагерът на Въстаналия принц се намира зад тази врата.
И галаните го бяха открили. Скова ме паника, докато наблюдавах как
генералът оглежда стената и прекарва пръсти по изображенията. После се
обърна, изрева заповед на галански и даде знак на войниците да потеглят
назад. Младият войник направляваше коня в странен танц през тесния
отвор. Ала съзнанието ми бе прекалено заето с мисли, за да се притеснявам
за начина, по който се блъсках във войника.
„Не знаят”, осъзнах.
Те бяха чужденци. Не познаваха историите на пустинята, защото ги
унищожаваха, вместо да ги научат. Пренебрегваха езика ни и не можеха да
разберат приказките, които си разказвахме около огньовете. По техните
далечни чуждестранни брегове нямаше джинове, нито магически врати в
каменни стени.
Те не знаеха и бях адски сигурна, че няма да съм тази, която да им отвори
очите.
След това се съсредоточих. Стараех се да запомня пътя към оцветената
врата. Надясно, после наляво покрай грамадния камък, приличащ на камила,
после пак надясно. Повтарях го в съзнанието си като молитва, докато най-
сетне стигнахме до толкова тесен път, че конете не можеха да преминат.
Генералът скочи на земята и даде заповед на галански. Другите двама
войници го последваха. Този, който яздеше с мен, остана на място.
Това беше шансът ми.
Изчаках двамата войници да потънат пешком в каменния лабиринт.
Имаше неща, които никой мъж не очакваше от едно момиче, независимо
откъде е. Забих лакът в носа му, толкова силно, че го съборих на земята.
Скочих от коня и се метнах върху него, преди да се изправи. Измъкнах
пистолета от кобура и се прицелих в лицето му.
Не стрелях.
Другите войници щяха да чуят изстрела, още не бяха далеч.
- Не ни следвай - казах. Не знаех дали знае мираджински, но се надявах
заплахата в гласа ми и пистолетът в ръката ми да са пределно ясни. - Остави
ни да си отидем и не тръгвай след нас.
Държах го под прицел, за да се уверя, че няма да мръдне. После си
позволих да отделя поглед от него и да се покатеря на другия кон, за който бе
привързан Джин. Тялото му се отпусна на гърба ми като товар, но аз
чувствах дъха му по косъмчетата на врата си. „Още е жив", напомних си
твърдо.
Погледнах през рамо. Естествено, галанският войник не беше помръднал.
Подкарах коня в лудешки галоп, връщайки се към оцветената врата.
Декламирах пътя натам като молитва.
Сърцето ми почти спря, когато животното стигна до задънен край и
изцвили гневно.
Спрях, за да си поема дъх, и притиснах ръце към кожата на Джин. Беше
студена. Състоянието му се влошаваше.
Нямах време за грешки. Трябваше да намеря помощ, бързо. Затворих очи
и се опитах да разбера къде съм сбъркала. После внимателно се върнах по