да ме види освен кожекрадеца, който искаше да ме погълне цяла, така че не
ми пукаше за мнението му. Притиснах уста до изрисуваната ключалка и
прошепнах името:
- Закр.
Затаих дъх.
Нищо не стана. Последната ми надежда се изпари и аз се подпрях,
безсилна, на вратата.
Слънцето ме предаде за секунда. В един миг бяхме под последната
светлина, а в следващия сянката ме докосна. Крадецът на кожи дойде с нея.
Дълги нокти се впиха в ръката ми, кръвта рукна от пет дълги прореза.
Понечи да захапе врата ми. Спомних си какво бе ми казал Джин: не се
опитах да се измъкна. Облегнах се с цялата си тежест върху чудовището.
Зъбите му минаха през плът и кръв и разкъсаха рамото ми. Агония разтресе
тялото ми, докато се свличахме заедно на земята.
Избутах чудовището и се запрепъвах към изрисуваната стена. Кръвта ми
бе изцапала изображението на момиче, яздещо леопард. Какви маловажни
неща забелязвах в последните мигове, преди да умра.
Скърцащият звук на камък, стържещ по камък, изпълни ушите ми. На
мястото на изрисуваната врата се появи арка. Там стоеше най-блестящото
момиче, което бях виждала. Сякаш, родена красива, после бе още и още
лъскана и пременена, за да се превърне в най-близкото подобие на
съвършенство, до което би стигнало човешко същество. Лицето й бе събрало
пустинните равнини и дюни, но тъмните й очи не бяха нежни. Кичури черна
коса се вплитаха в миглите й, докато тя гледаше случващото се долу.
Веждите й се стрелнаха нагоре, щом забеляза Джин, който лежеше в
безсъзнание на пясъка до мен.
- Ти трябва да си тази, която произнесе магическата дума - каза тя.
Погледна крадеца на кожи, после се протегна назад и в ръцете й изсвистяха
чифт ятагани. - А ти имаш кръв по ноктите.
Не се движеше като Джин, нито като който и да било войник, когото бях
срещала. Движеше се като буря, на която някой бе дал стомана. Крадецът на
кожи скочи към нея. Момичето пристъпи встрани и десният й меч разряза
ръката му. Чудовището се сви и я заобиколи Точно навреме, за да може
левият меч да се забие право в стомаха му, а десният - във врата му. Очите
на откраднатото лице се разшириха. За секунда сърцето ми се сви -
създанието изглеждаше толкова човешки. После назъбената му уста зейна.
Момичето издърпа остриетата, почернели от демонска кръв. Нещото се
свлече на земята - трепереше, опитваше отново да стане. Ала тя не му даде
възможност - главата на кожекрадеца падна с един удар.
За един миг осъзнах, че съм изгубила твърде много кръв, а след това
всичко потъна в мрак.
Глава 17
Събудих се и видях звездите.
Стиснах очи и отново ги отворих. Звездите над мен бяха зашити на
шатрата - съзвездия от жълт плат, огрени от светлината на лампата. Опитах
да се надигна - ръката ми се разбунтува от болка, зави ми се свят. Чувствах
се така, сякаш умирах. Което май бе привилегия само на живите.
След секунда замайването отмина. Ръката ми бе превързана от китката
до рамото. Превръзките миришеха на мед и нещо, което не успях да
разпозная.
До мен Джин лежеше спокойно под тежко одеяло, дръпнато до лактите му.
Голите му гърди лъщяха от пот. Беше превързан скоро и вече не виждах
раната му. Но гърдите му се издигаха и спускаха от плитките му вдишвания
и това ми стигаше, за да дишам и аз по-леко. Беше жив. И двамата бяхме
живи. Прилива на облекчение ми даде сили да се надигна на лакти и да се
огледам по-добре.
В ъгъла седеше непознат. Момче на възрастта на Джин, с кръгло лице и
къдрава черна коса. Бе скръстил ръце на гърдите, а брадичката му бе
увиснала в съня.
Леко приседнах, като внимавах да не го събудя. Фактът, че бях
превързана, а не окована, бе добър знак. Но това, че ми бяха помогнали, не
значеше автоматично да им се доверя. Джин може би беше един от тях, ала
аз не бях.
Погледът ми попадна на няколко бутилки и превръзки, струпани в ъгъла,
между които зърнах малък нож -приличаше повече на медицински
инструмент, отколкото на оръжие. По него имаше засъхнала кръв. Грабнах го.
Трябваше да разбера къде се намирам. И не исках да стоя невъоръжена.
Прокраднах се с лекота край спящото момче. Щом излязох от шатрата,
слънчевата светлина рязко стрелна лицето ми и ме заслепи за момент.