трябва да благодаря на теб, задето си довела брат ми дотук.
После каза още нещо, но една дума се запечата в съзнанието ми и не
допусна нищо друго да стигне до него.
Брат.
Търсех някакво обяснение, но принцът явно имаше предвид само един
човек.
Джин му беше брат.
Което означаваше, че и Джин е принц. Не работеше за Въстаналия принц,
защото той самият бе принц.
Беше ми разказал как си е счупил носа и как брат му го е наместил. И че е
роден в Изман. Всъщност обаче беше от Ксича.
Никога не ми бе казвал, че е принц.
Бях се целувала с принц. Абсурдността на идеята ме връхлетя точно
когато усетих дуло на пистолет до врата си.
- Пусни ножа - каза женски глас. - Поне толкова ми дължиш, задето спасих
живота ти.
Инстинктът за съпротива заговори, но тялото ми бе прекалено изтощено,
за да се вслуша в него. Разтворих пръсти и ножът падна в краката ми.
Момичето - същото, което уби крадеца на кожи, свали пистолета и застана
пред мен. Оръжието вече сочеше към гърдите ми. Спомних си, че Ахмед
спомена името й - Шазад.
- Бахи, намерих я - каза тя.
- О, слава на Бога и на всяко Първо създание. - Трети човек се вмъкна в
шатрата. Беше къдрокосото момче, край което се промъкнах, когато се
събудих. - Заспах за секунда, кълна се. - Размаха пръст пред лицето ми като
сърдита майка. - Не е много учтиво да се прокрадваш край хората, спасили
живота ти.
- Не го правя за първи път - признах аз.
В главата ми бе истински хаос, но насоченият към мен пистолет
изместваше всички други притеснения.
- И не за първи път момиче ти се измъква, докато спиш - измърмори
Шазад тихо на Бахи, та да я чуя само аз.
До момента не бях забелязала, че акцентът й е северняшки и насечен като
този на Нагуиб. В миг ми се прииска да грабна ножа от земята.
- Ще ме застреляш ли най-сетне? - Собственият ми акцент прозвуча остро,
докато се взирах в дулото на пистолета. - Май напразно ме спаси.
Шазад вдигна вежда преценяващо, после свали оръжието.
- Еха! - възкликна Бахи. - Никога не се предава толкова лесно. Явно те
харесва.
Шазад не му обърна внимание.
- Тя знаеше, че трябва да каже името на Закр - обясни момичето.
- Но вратата не се отвори - заявих аз.
- Отваря се само отвътре - отвърна Шазад. - Всеки смъртен, комуто е
доверено истинското име на джина, построил това място, може да го изрече,
за да поиска достъп. Това е сигналът за хората вътре. Открихме историята
на мястото в стара книга; в нея се споменава истинското име на джина.
Записването на името ми се струваше опасно.
- А как влязохте вие?
- Има и други начини, стига да можеш да летиш. Или да се катериш.
Тя посочи върховете на обграждащите ни скали. Реших, че ако някой знае
пътя, може да се изкачи по каньона. Чудех се кога ли галаните ще се досетят
да използват компаса за тази цел.
- Щом Джин й се е доверил, и аз й вярвам - намеси се Ахмед. - Ще ни
кажеш ли коя си?
Въпросът не беше труден. Питаше ме каква съм на Джин, но аз не бях
много сигурна. Спътница. Съюзничка. Глупаво момиче, готово да умре за
него, без да знае кой е всъщност.
- Аз съм Амани - отвърнах.
Прозвуча като извинение.
- Прости ни. - Изглежда, Ахмед долови тревогата ми. Заобиколи масата. -
Уморена си. Искаш ли да седнеш и да хапнеш нещо...
- Бахи! - Всички се обърнаха по посока на гласа му. В шатрата влетя
момиче - по-младо от мен, с тъмнолилава коса, която се спускаше на меки
вълни около кръглото й лице, обзето от паника. Обърна се към мен. - Нещо е
станало с брат ми. Нещо не е наред. Джин бълнува в съня си.
Отново същата дума. Брат.
Приличаше дори по-малко на Джин и от Въстаналия принц.
- Това е нормално - отвърна Бахи. - Отровата на кошмара скоро ще излезе
от тялото му.
- Сигурен ли си? - момичето едва не се разплака.
- Делила.
Принцът се протегна към нея утешително. Към сестра си, осъзнах.
- Ти си дъщерята на вълшебния джин - продумах аз, по-скоро на себе си.
Главата ми тежеше, опитвах се да си спомня кое е истина и кое е част от
чудатите истории, разказвани край огъня. - От приказката.
Делила мигом забрави страховете си. Приглади назад ярколилавата си
коса, сякаш да я скрие.
- Да не очакваше люспи и остри зъби? - подхвърли принц Ахмед и се
усмихна закачливо, но в думите му се долавяше предупреждение.
- По-скоро криле и рога - пошегувах се и аз.
Така говореха за чудовищната сестра на принца в Дъстуок. Делила сведе