срамежливо очи към земята. Въздухът потрепна около главата й, подобно на
нажежения въздух в пустинята. Лилавите багри изчезнаха и косата й стана
чисто черна - като тази на брат й. Тя смутено плъзна пръсти през нея.
Изведнъж съжалих, че изобщо се обадих.
- Все пак ще ида да го видя - каза Бахи и напрежението спадна.
Махна за сбогом и аз забелязах на дланта му идеално оформен със синьо
мастило кръг, в който бяха сплетени символи.
Прозрението ме озари.
- Ти си Свещен мъж.
В Дъстуок сами зашивахме раните от куршум и отрязаните пръсти.
Трябваше някому да липсват два крайника или да е изгубил много кръв, за да
се намеси Свещеният баща. Викахме го само когато нищо освен молитвите
не помагаше - донякъде, за да съдейства при лечението, но най-вече, за да се
застъпи за болния в преговорите със смъртта. Присъствието на Свещения
баща не беше добър знак. То бе последна мярка.
Мислите ми явно се бяха изписали на лицето ми.
- Не се тревожи. - Бахи вдигна другата си ръка. Беше чиста. Татуировката
на луна, която трябваше да бъде там, липсваше. - Не съм особено добър
Свещен мъж.
Той сложи белязаната си ръка на рамото на Делила и я поведе навън,
шепнейки й съзаклятнически. Каза й нещо, което я накара искрено да се
засмее. Искаше ми се да знам какво. Щях да се радвам да чуя думи, които да
разсеят тревогата ми. Бях замъкнала Джин през пустинята, за да умре, щях
да го убия. Понечих да ги последвам, когато Въстаналият принц проговори.
- Какво е станало с него?
Акцентът на принц Ахмед бе по-твърд от моя, но по-мек от този на
Нагуиб. Нагуиб. И той беше син на султана. Брат на Джин - като принца.
Джин бе вдигнал пистолет срещу Нагуиб и не бе дръпнал спусъка. Беше
грях да убиеш човек от собствената си кръв.
- Има ли друг близък на Джин, с когото да се запозная, преди да отговоря
на въпроса? - попитах аз.
Точно сега трябваше да държа устата си затворена. Та те дори не бяха
хората, на които ме беше яд.
Но Шазад се изсмя. Спонтанен, непристоен смях, който някак не се
връзваше с истинската й същност. И май не се изсмя на мен.
- И ние не знаем. Но никога не сигурно със султана и неговите жени.
Ахмед обаче бе доловил остротата на думите ми.
- Не е знаела, че ми е брат.
Не беше въпрос. В очите му имаше състрадание. Обзе ме срам. Принц
Ахмед и Шазад ме гледаха и очакваха да обясня как съм се озовала тук с
припадналия принц. Защо едно момиче би влачило непознат през пустинята?
Не можех да кажа кога животът ми се бе преплел с този на Джин.
- Джин взриви фабрика. - Това изглеждаше подходящо за начало, само
дето не беше. - След като изгорихме една сграда - добавих. - Но беше
инцидент.
Усмивка озари лицето на Шазад. Сякаш бе преценила, че наистина ме
харесва. После думите се изсипаха от устата ми.
Усмивката на Шазад изчезна, когато стигнах до Дасама, но не ме
прекъсна, докато разказвах задъхано за последните няколко дни. Кошмарите.
Галанския лагер. Бягството ни.
- Имаш ли представа каква е била причината? - попитах, когато
приключих. - За случилото се в Дасама? Никога не съм виждала подобно
нещо.
Мълчанието в този момент бе приемлив отговор. Отвън лагерът кипеше от
цветове, светлина и смях, но в шатрата бе мрачно и напрегнато. Шазад се
обърна към принца - между тях сякаш се проведе безсловесен спор. Накрая
Ахмед каза:
- Джин й има доверие.
- Чухме за оръжие - заговори Шазад. - Баща ми е... Той е с положение,
което му позволява да чува разни неща. Просто слух, но все пак бе странно.
Нещо, което правят далеч на юг. Бомба, която може да срине цели градове,
сякаш е ръката на Бог. Да избира какво да унищожи и какво да запази.
Решихме, че е слух, който баща ми разпространява, за да сплаши хората. Но
в крайна сметка е по-добре да сме предпазливи, отколкото мъртви. - Дишах
плитко. - Джин предложи да замине за Последната страна и да види какво
може да научи. Предполагам, че е открил вашата фабрика за оръжия.
Съдейки по Дасама, предполагам, че командир Нагуиб е измъкнал оръжието,
преди Джин да се намеси.
- Значи Дасама е бил...
- Просто тест. - Шазад отиде до картата, разгъната на масата. Разгледа я
като генерал, който оглежда бойното поле. - Или съобщение за нас.
Бунтовниците набираха популярност там. Дасама беше важна база за
галанската армия и това не се харесваше на мираджинците, живеещи там,