Выбрать главу

затова те тръгнаха към нас. Имахме много съюзници сред жителите на града.

Султанът и галанците все по-трудно успяваха да го удържат.

Ето защо Нагуиб бе го унищожил. Не просто бунтовниците, а хиляди

мираджински граждани. А аз си мислех, че не бих могла да го мразя повече.

- Трябва ни план - Шазад почукваше с пръст по картата пред принца

точно където се намираше галанският лагер. - Галаните и султанът се

приближават. А сега ни търсят - с компаса на Джин.

- Не искам да го изгубя - казах извинително.

- Ахмед, трябва да махнем компаса ти оттук - Шазад не се стесняваше да

нарежда на принца. - Да го изнесем извън лагера. В противен случай просто

чакаме да ни намерят. Ако оръжието е толкова могъщо, колкото твърди

Амани... - Тя ме погледна. - Какъв според теб е обхватът му?

- Твърде малък, за да взриви целия каньон. - Огледах накъсаната линия по

картата, указваща големината на Долината на Дев. Пръстите на Шазад

сочеха най-северния край и местоположението на галаните. При върха на

пръста й имаше мъничък знак „х” - там се намираше бунтовническият лагер.

По-малко от пръст разстояние -не ми изглеждаше безопасно. - Но достатъчен,

за да не са налага да са точни. И за да мине през магическата ви врата. -

Поколебах се. - А проблемът, че в Дасана нямаше нито един шрапнел.

- Какво означава това? - попита принцът и сведе поглед към картата.

Разглеждаше територията, която веднъж бе завладял и за която трябваше

да се бори отново.

- Щом няма шрапнели, значи пораженията не са били причинени от бомба

за еднократна употреба - каза Шазад, която схващаше по-бързо от принца. -

Това е нещо ново. Нещо, което могат да използват отново и отново.

- Което означава, че няма нужда да знаят къде точно се намираме, защото

не се налага да ни уцелят от първия път - отбеляза Ахмед мрачно.

Принцът и Шазад се спогледаха с разбиране; погледът им мина през мен

като през празно пространство.

- Трябва ни Имин - заяви Ахмед.

Момичето, което влезе в шатрата след Шазад, изглеждаше съвсем

обикновено. Чертите й бяха толкова типични, че бе трудно да я забележиш.

Освен очите й, които бяха жълти.

- Трябва ни шпионин - каза Ахмед на Имин. - Ще се внедриш в галанския

военен лагер и ще ни уведомиш, ако се приближат прекалено. И вземи

компаса, стига да можеш. - Подаде й своя компас. - Ето. Води ги в кръг, ако

се налага.

- Добре - отвърна момичето и мрачно пое компаса.

В същия миг лицето й започна да се променя. Устните й се стесниха,

кожата й стана по-светла, раменете й се разшириха, гърдите й станаха

плоски. Превърна се в напълно различен човек. В мъж с ново, галанско лице.

Не се промениха само нейните - неговите - жълти очи и дрехите.

- Не съм доволна - Шазад огледа шпионина. - Очите ти... - Имин ги

завъртя изразително. - Трябва да изпратим Делила.

- Не - Ахмед поклати глава. - Прекалено рисковано е да използваме

илюзия. Да изпратим полуджин в галански лагер, е все едно да изпратим агне

сред глутница вълци. При илюзиите стават грешки, при промяната на

формата - не.

- Делила поне може да скрива отличителния си белег - настоя Шазад.

- Ще отиде Имин.

Накрая Шазад отстъпи с кимване.

- Трябва да докладваш до Шихабиан - нареди тя на Имин.

- Но какво ще нося на празненството? - попита саркастично Имин и

посочи халата, който висеше смехотворно на високото тяло на галанеца.

Тогава нейните - неговите - притеснителни жълти очи попаднаха на мен и

униформата, която носех. - Ще ми трябват дрехите ти.

За момент се върнах в галанския лагер и отново изпитах срама, че се

преобличам пред войниците.

- Хайде - кимна Шазад към мен. - Ще ти заема дрехи, които да облечеш.

Глава 18

Излязох след нея от шатрата и отново бях заслепена от златистата

Светлина и ярките цветове.

- Тя как го прави? - попитах, докато следвах Шазад из лагера,

поглеждайки назад към Имин. - Нали... нали не е кожекрадец?

- Разбира се, че не. Имин е полуджин като Делила -каза Шазад, сякаш това

бе отговор. Отметна платнището на една шатра, по-малка от тази на

принца, но достатъчно висока, за да стоим прави вътре. Беше подредена с

изключителна прецизност: опънато легло, куп книги, сандък и оръжия на

земята. Шазад отвори сандъка. - Ето. - Извади бяла блуза и широки кафяви