— Искате ли пак да играете с кубчетата? — попита мис Фелоус.
И двамата въодушевено закимаха.
Тя ги донесе от другата стая и ги изтърси на пода.
Момченцата отново бързо-бързо си ги разделиха на две почти еднакви купчини и всяко незабавно се зае със своята, но този път без да се оттеглят в противоположните ъгли на стаята. Занимаваха се мълчаливо, седнали един до друг, без да си обръщат кой знае какво внимание, но и без да се притесняват от близостта си.
Чудесно. Прекрасно.
Не бе толкова прекрасно обаче, че кубчетата не бяха разпределени съвсем поравно, както беше й се сторило на пръв поглед. Джери бе успял да прибере значително повече от половината, по-скоро две трети. Сега отново издигаше пирамидата, но този път значително по-лесно, защото имаше по-големи запаси от строителен материал.
Тими, от своя страна, се мъчеше с някаква Х-образна фигура, но той пък нямаше достатъчно кубчета и нищо не се получаваше. Мис Фелоус видя как хвърля тъжни погледи към купа на Джери и се подготви да се намеси в случай, че се сборичкат, но Тими не посегна към кубчетата на Джери, задоволи се само да ги съзерцава.
Какво беше това? Похвална въздържаност? Учтивост, проявена от добре възпитаното дете към гостенчето?
Или в нежеланието на Тими да си вземе от кубчетата на Джери имаше нещо по-тревожно? Във всеки случай Тими не беше добре възпитан. Мис Фелоус не хранеше подобни илюзии. Тя бе вложила цялото си умение и старание да го научи да се държи вежливо и почтително, но въпреки всичко бе глупаво да си въобразява, че Тими е образец на отлично държание. Той бе дете на примитивно общество, общество, където доброто поведение в сегашния смисъл на думата вероятно не е било известно. Изтръгнат от племето си, трябваше да живее изолиран в СТАСИС-сферата, където не разполагаше с големи възможности да придобие възпитанието на обикновените деца на тази възраст. Освен това обикновените деца на неговата възраст въобще не бяха вежливи.
Вероятно Тими не се пресягаше към кубчетата пред Джери, към кубчетата, които си бяха негови и от които в края на краищата имаше нужда, не защото бе много мило момченце, а просто защото се боеше от Джери. За разлика от всяко друго дете на негово място той се страхуваше да си вземе кубчетата.
Нима един-единствен удар го бе изплашил чак толкова?
Или имаше нещо друго — нещо по-дълбоко, по-тъмно, нещо скрито в далечното минало на човешката история.
Рано една вечер, след като Тими си беше легнал, телефонът иззвъня. От централата съобщиха:
— Мис Фелоус, търси ви Брус Манхайм.
Тя учудено вдигна вежди. Манхайм да търси нея? Никой не я търсеше тук. Никога. Сама бе предпочела да живее изолирана от външния свят, за да не я безпокоят журналисти, разни любопитни, откачени фанатици и хора от рода на Манхайм. И ето че сега й се обаждаше. Как бе успял да се добере до нея зад гърба на Хоскинс? Или й се обаждаше с негово разрешение?
— Добър вечер, мистър Манхайм. Как сте?
— Добре, мис Фелоус, добре. Доктор Хоскинс ме уведоми, че Тими най-накрая е получил така необходимото му другарче.
— Точно така. Всъщност идва синът на доктор Хоскинс.
— Да, знам. Всички смятаме, че наистина е прекрасно от негова страна. И как вървят нещата според вас?
Мис Фелоус се поколеба.
— Всъщност доста добре.
— Момчетата разбират ли се?
— Естествено. Е, поцупиха се в началото, но това е нормално. Беше по-скоро от страна на Джери. Тими се привърза доста бързо, макар че никога по-рано не е виждал дете от нашата раса.
— Но когато се изправи пред неандерталчето, Джери не реагира особено добре?
— Не съм сигурна, че това се случи, защото Тими е неандерталче, мистър Манхайм. Джери просто не беше особено приветлив. Бих го нарекла откровена реакция на едно дете към друго, без каквито и да е антропологични основания. Побутването доведе до сблъсък — може да се случи на всеки две деца. Но нещата се промениха. Вече са много миролюбиви.
— Радвам се да чуя това — каза Манхайм. — Как се развива Тими?
— Много добре.
Той замълча. Мис Фелоус се надяваше, че не се опитва да й каже, че е измолил разрешение за ново посещение в кукленската къща, за да провери как върви приятелството на Тими. Детето нямаше нужда от повече посетители. Освен това мис Фелоус се страхуваше от появата на чужд човек, още повече от типа на Манхайм, докато момчетата са заедно. Съществуваше голяма вероятност присъствието му да предизвика обезпокоителна промяна в неукрепналите им отношения, които, макар и наистина миролюбиви, бяха потенциално непредвидими.
Но Манхайм като че ли нямаше намерение да идва. След миг продължи.