— Мис Фелоус, само искам да ви кажа колко се радваме всички, че за Тими се грижи способна сестра като вас.
— Много мило от ваша страна.
— След ужасното си преживяване момчето се адаптира прекрасно, поне засега. И заслугата за това е преди всичко ваша.
Какво ли имаше предвид под „засега“?
— Според нас, разбира се, би било много по-добре Тими да бъде оставен в естествената си среда, сред своя народ — продължи Манхайм, — но понеже е лишен от тази възможност, хубаво е, че за него се грижи такава предана и всеотдайна жена; че му давате толкова любов и внимание, откакто е пристигнал в нашата ера. Направихте чудеса за него. Не мога да намеря друга дума.
— Много мило от ваша страна — отново каза мис Фелоус, този път по-вяло. Никога не се бе интересувала от похвали, а Манхайм не ги пестеше.
— И доктор Левие смята така.
— Аха, да — кимна мис Фелоус и добави студено и стегнато: — Радвам се да го чуя.
— Бих искал да ви дам телефонния си номер.
Защо ли?
— Винаги мога да се свържа с вас чрез доктор Хоскинс. — рече мис Фелоус.
— Да, разбира се, но може и да ви се наложи да говорите направо с мен.
Но защо беше всичко това?
— Ами ако…
— Знам, че ние с вас сме противници в това начинание, мис Фелоус. Но и двамата вземаме присърце преди всичко доброто на Тими. Без значение какво е отношението ни към методите за отглеждане на деца, политика или каквото и да е, и двамата сме загрижени за Тими. Дълбоко загрижени. И затова, ако трябва да ми съобщите нещо за състоянието му, ако настъпят промени в плановете на СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС, които биха се отразили неблагоприятно върху живота на Тими…
Аха, значи да шпионирам във ваша полза!
— Уверена съм, че всичко ще бъде наред, мистър Манхайм.
— Разбира се, разбира се. И все пак…
Той й даде телефона си, а тя го записа, без да знае защо.
За всеки случай, но в случай на какво? — запита се.
— Джери ще идва ли днес, мис Фелоус? — попита Тими.
— Утре.
Момченцето явно се разочарова. Кръглото му личице се сбръчка, а изпъкналите вежди мрачно се сключиха.
— А защо няма да дойде днес?
— Днес не е ред да идва тук. Днес ходи на друго място.
— Какво място?
— Ами, едно място — тя нарочно не му обясняваше. Как би могла да му опише детската градина? Как щеше да се почувства Тими, като разбере, че други деца, много други деца се събират и играят заедно, смеят се и се гонят в двора; шарят по листовете с лепкави боички за пръсти… — Джери ще дойде утре.
— Искам да идва всеки ден.
— И аз искам — каза мис Фелоус. Но искам ли наистина?
Проблемът не беше в това, че Тими има другарче, а че с течение на времето другарчето ставаше прекалено самоуверено и агресивно. Джери напълно бе преодолял първоначалната си плахост и бе започнал да се налага в повечето случаи. Поначало той беше по-едър, а сега като че ли растеше още по-бързо. Разликата в ръста им вече беше близо пет сантиметра, освен това Джери беше по-тежък, по-сръчен, по-силен и на всичко отгоре, а мис Фелоус се безпокоеше от този факт, вероятно и по-интелигентен. Джери, изглежда, по-бързо схващаше устройството на новите играчки и по-лесно им измисляше нови интересни приложения. Когато им даваше боички и пастели или пластелин, Джери веднага си измисляше нови модели и форми, а Тими просто правеше цапаници. Май въобще нямаше художествени наклонности, дори и тези, които могат да се очакват от всяко средноинтелигентно дете на негова възраст.
Нормално е — успокояваше се тя. — Джери всеки ден ходи на детска градина и там се е научил какво да прави с боите и пластелина.
Да, но и Тими отдавна имаше боички и пластелин, много отпреди да дойде Джери, а досега не бе придобил никакви умения. Отначало мис Фелоус не се притесняваше от това. Дотогава не бе сравнявала Тими с други деца и си обясняваше всичко с пропуснатото през първите му години.
Сега си припомни прочетеното в книгите на доктор Макинтайър. Не бяха открити никакви следи от неандерталско изкуство: никакви скални рисунки, никакви фигурки, никакви шарки, издялани по стените.
Ами ако наистина са били по-низша раса и са измрели с нашата поява?
Мис Фелоус не искаше да мисли за това.
И все пак, ето го Джери, пристигаше важно-важно два пъти в седмицата, и заявяваше важно: „Да играем с кубчетата“, „Да рисуваме“, „Да гледаме филмчета“, и Тими се съгласяваше. Никога не казваше какво предпочита, а безволево се подчиняваше на желанията на Джери. Джери командваше Тими. Мис Фелоус се примиряваше с това положение само защото въпреки трудностите, Тими с нетърпение и все по-голямо удоволствие очакваше редовните посещения на другарчето си.