Той има единствено Джери, тъжно мислеше тя.
А веднъж, докато наблюдаваше как играят, си рече:
Децата на Хоскинс. Едното от жена му, другото от СТАСИС.
За бога! — засрамена притисна слепоочията си с юмруци. — Та аз ревнувам!
Глава десета
Достигане
— Мис Фелоус, кога ще ходя на училище?
Внезапният въпрос я зашлеви като силен шамар. Вгледа се в нетърпеливите очи, вперени в нейните и нежно прекара ръка през гъстата коса, като несъзнателно разровичка грубите възли и се опита да ги заглади. Тими беше вечно разчорлен. Мис Фелоус го подстригваше сама, докато той непрестанно мърдаше. Не й харесваше идеята при момченцето да идва бръснар, а освен това нескопосаната прическа, която му правеше, прикриваше полегатото чело и изпъкналия тил.
Мис Фелоус предпазливо попита:
— Откъде знаеш за училището, Тими?
— Джери ходи на училище.
Разбира се! Кой друг, освен Джери може да му каже?
— Джери ходи на дет-ска гра-ди-на — Тими произнесе дългото словосъчетание бавно, с изключително старание. — И не ходи само там. Майка му го води в магазина, на кино, в зоопарка, на много места навън. Аз кога ще изляза, мис Фелоус?
Сърцето леко я прободе.
Знаеше, че е неизбежно Джери да заговори за външния свят. Те общуваха лесно и свободно, разбираха се като всеки две малки момченца. Естествено бе Джери, вестоносецът на външния свят, да иска да разкаже на Тими за него. Нямаше друг начин.
Ала Тими никога нямаше да попадне в този свят.
Мис Фелоус се надяваше, че ще сполучи да разсее болката на Тими с престорена веселост:
— Ама, Тими, защо? Какво ще правиш там? Защо искаш да отидеш навън? Знаеш ли колко студено става през зимата?
— Студено?
Гледаше я учудено. Не знаеше какво означава „студено“. Пък и как ще се страхува от студа дете, проходило сред снежните полета на ледниковия период?
— В хладилника е студено. Една-две минути след като излезеш, ушите и носът започват да те болят. Това се случва само през зимата. През лятото навън става много горещо, като в печка. Всички се потят и се оплакват колко е топло навън. И вали. От небето се изсипва вода и дрехите на хората прогизват, на тях им става мокро и неприятно…
Жалки и отвратителни обяснения! Тя го съзнаваше и се чувстваше ужасно. Да убеждаваш момченцето, което никога няма да напусне малките стаички, че във външния свят има някакви незначителни физически неудобства, бе като да разправя на сляпо дете, че цветовете и формите са скучни, досадни глупости и че всъщност няма какво толкова да се види.
Без да обръща внимание на окаяните й извъртания, сякаш нищо не бе казала, Тими продължи:
— Джери казва, че в училище имат най-различни игри, а аз ги нямам, че имат филмчета и музика. Казва, че в дет-ска-та гра-ди-на ходят много деца. Казва… казва… — позамисли се и после тържествуващо вдигна ръце с разперени пръстчета, — казва, че са толкова.
— И ти имаш филмчета — рече мис Фелоус.
— Само малко. Джери каза, че за един ден гледа повече филмчета, отколкото аз през цялото време.
— Ще ти намерим още филмчета. Много филмчета. И музика.
— Може ли?
— Още днес следобед.
— Може ли да ми донесеш „Четиридесетте разбойника“?
— Джери ли ти я разказа? От детската градина?
— Там има едни крадци в една пещера и едни делви… — той замълча, — големи делви. Какво е това „крадци“?
— Крадците са хора, които вземат нещата на други хора.
— Аха.
— Ще ти взема „Али-Баба и четиридесетте разбойника“ — обеща мис Фелоус. — Тя е много известна приказка. Има и други — „Синдбад мореплавателя“, той пътувал навсякъде по света и всичко видял — за миг гласът й се разтрепери, но видя, че смисълът на думите й не бе разстроил Тими. И „Пътешествията на Гъливер“, и нея ще поръчам. Той отишъл в страна с мънички хора, а после в земята на великаните. Накрая… — мис Фелоус се поколеба. Толкова много пътешествия, толкова много безразборни търсачи на приключения! А може и да бъде добре: да запълни затворническите дни на Тими с разкази за чужди далечни странствания. Нямаше да е единственият самотник, който се наслаждава на подобни повествования.
— После ще ти взема историята на Одисей, който се бил в една война, а след туй десет години търсил обратния път към дома и семейството си — отново почувства болка. Мъчно й беше за детето. И то като Гъливер, Синдбад и Одисей бе чужденец, в чужда земя, тя никога не можеше да забрави това. Нима всички легенди на света разказваха за скитници, отнесени на непознати места, които се мъчат да се върнат в родината…
Очичките на Тими обаче блестяха.