— Достъпът до терасата ще е строго ограничен. Повтарям, строго ограничен — подчерта Хоскинс. — Единствено техниците по поддръжката на енергийното ядро ще се качват, ако се наложи, и затова ще ви уведомяваме предварително. Сензорите, за които ви говорих, ще провеждат чисто електронно наблюдение, контролирано само от компютър. Няма да ви шпионирам. Тази вечер оставате с него, мис Фелоус, нали? Също и по-нататък — до ново нареждане.
— Много добре.
— През деня ще почивате в удобно за вас време. Ще уточним това утре. Мортесън, Елиът и мисис Стратфорд ще имат график и ще ви заместват винаги когато се отделите от момчето. Трябва непрекъснато да е под наблюдението на един от вас. Абсолютно задължително е да не напуска СТАСИС-зоната и винаги да се знае точно къде се намира.
Мис Фелоус внимателно огледа кукленската къща. Нещо я притесняваше.
— Но защо е необходимо всичко това, доктор Хоскинс? Толкова ли е опасен?
— Въпрос на енергия, мис Фелоус. Свързано е с някои закони за консервацията. Мога да ви обясня, ако настоявате, но смятам, че в момента имате много по-важни задачи. Запомнете — той в никакъв случай не бива да напуска тези стаи. Никога! Нито за миг, по никакъв повод. Дори животът му да зависи от това. Ясно ли е?
Мис Фелоус вирна брадичка малко театрално:
— Доктор Хоскинс, не знам какво означава „закони за консервацията“, но разбирам останалото. След като има достатъчно основателна причина, а тя явно съществува, момчето ще стои в помещението. Колкото и мелодраматично да звучи, съгласна съм да се примиря с факта, че от това може да зависи животът ми. Медицинските сестри са свикнали да поставят дълга над инстинкта за самосъхранение.
— Добре. Винаги, когато имате нужда от някого, може да сигнализирате по системата за вътрешна комуникация. Лека нощ, мис Фелоус.
Двамата мъже си тръгнаха. Останалите вече бяха излезли. Вратата се затръшна. Стори й се, че чува прищракването на електронните ключалки.
Затвориха я. С диво дете отпреди четиридесет хиляди години.
Обърна се към момчето. То я наблюдаваше предпазливо. В чинийката имаше още мляко. Мис Фелоус се постара да му покаже с жестове как да вдигне съда и да го допре до устните си. Усилията й нямаха резултат. Той просто я зяпаше и не правеше ни най-малък опит да й подражава. Затова отново му показа — вдигна чинийката към устата си и се престори, че лочи млякото.
— А сега ти. Опитай.
Продължаваше да я гледа. Трепереше.
— Не е трудно — увери го тя. — Ще ти покажа. Ето. Дай си ръцете.
Внимателно, много внимателно тя хвана китките му.
Изръмжа. Страшно беше, че толкова малко момченце може да издаде такъв звук. Той издърпа ръцете си с невероятна сила. Лицето му светна от ярост. Белегът, приличен на светкавица, рязко се открои на току-що почистеното му лице.
Само преди миг доктор Хоскинс бе сграбчил и извил ръцете му около тялото и го бе раздрусал във въздуха. Без съмнение детето още помнеше усещането за големите мъжки ръце, грубо стиснали китките му.
— Не — каза мис Фелоус с цялата нежност, на която бе способна в момента, — няма да ти причиня болка. Искам само да ти покажа как да държиш чинийката с млякото.
Той страхливо я наблюдаваше. Не сваляше уплашените си очи от нея; следеше дали няма да направи някое рязко движение. Отново бавно посегна към китките му, но той поклати глава и се изплъзна.
— Добре — съгласи се тя. — Аз ще държа чинийката. Ти само пий. Поне няма да клечиш на пода като животно.
Наля още малко мляко, поднесе го към лицето му и зачака. Зачака…
Той подхвана гърлените клокочещи звуци и цъкания, които означаваха глад, но не посегна към млякото.
Вдигна огромните си очи към нея. Издаде звук — като че ли го чуваше за първи път.
Какво казваше? „Остави чинийката на земята, Глупаво старо същество, та да си близна малко млекце.“ Да не би пък да беше това?
— Хайде, малкото ми, изпий го, без да лягаш на пода, като всяко добро човешко дете.
Не сваляше поглед от нея. Пак цъкна, малко тъжно.
— Ето така — показа мис Фелоус. После протегна чинийката към него. Почти се преви на две, проточи шия. Трудно беше — устата й, за разлика от неговата, не бе изпъкнала като муцуна, — и локна малко мляко от своята страна. Той мрачно се взираше в нея от другата страна, съвсем отблизо.
Почуди се как е възможно очите му да са толкова огромни.
— Ето виж… — Локна още малко.
Той се примъкна към нея. Притискаше ръце към тялото си, така че се наложи тя да продължи да държи чинийката. Предпазливо подаде език, после с повече ентусиазъм започна да пие. Изправен.
Мис Фелоус започна да спуска млякото към пода.