Това е съвсем абсурдно, реши мис Фелоус. Трябва да говоря на английски. Нищо няма да научи, ако продължавам да се видиотявам и издавам разни шашави звуци, като си въобразявам, че говоря езика му.
— Седни! — каза тя, все едно говореше на кученце. — Седни! Не? Добре тогава, недей. Банята. Дай ръка и ще ти покажа какво се прави в банята. Пак не си съгласен, така ли? Не можеш просто да го направиш на пода, разбираш ли? Това не ти е четиридесетхилядната година преди Новата ера, и дори да си свикнал да копаеш дупки в земята, сега няма как. Особено в дървен под. Дай ръка и ела с мен вътре, хайде! Не? По-късно.
Мис Фелоус усети как започва да пелтечи. Почувства се изтощена. Осъзна, че става късно, а тази вечер отрано бе подложена на фантастично напрежение. Беше подобно на съновидение — стърчи в кукленската къща и се мъчи да обясни на някакво малко маймунче с издадено чело и широко отворени очи как се пие мляко от чинийка, как се ходи в тоалетната и как да седи на легълцето.
Не, яростно се укори тя. Не маймунче. Никога не го наричай така. Дори и сама пред себе си.
— Дай ръка — отново рече мис Фелоус. Почти успя. Почти.
Часовете се търкаляха едва-едва, а тя не бе постигнала нищо. Явно нямаше да успее нито с тоалетната, нито с леглото. А сега вече и той изглеждаше преуморен. Зина в прозявка. Очите му бяха безизразни, устните му се отпуснаха. Неочаквано се сви на голия под. После бързо се претърколи под креватчето.
Мис Фелоус коленичи и се втренчи в него. Изгледа я яростно и зацъка с език.
— Добре — съгласи се тя, — щом се чувстваш по-сигурно, спи там.
Почака малко. Чу се равномерно, спокойно дишане. Колко ли беше изморен! На четиридесет хиляди години от дома, захвърлен в чудновато чуждо място, пълно с ярки светлини, твърди подове и странни хора, каквито не бе виждал никога по-рано и въпреки всичко се сви на кравай и заспа. Мис Фелоус му завиждаше за способността да се приспособява. Децата бяха така издръжливи, толкова бързо и лесно се адаптираха дори към най-ужасния стрес.
Угаси лампата, затвори вратата и легна на кушетката, поставена за нея в най-голямото помещение.
Над нея бе мракът.
Внимателно се взря в него. Чудеше се дали някой не я дебне от балкона. Ясно й бе, че става смешна, че вече е късно и там няма никой. Наблюдаваха я единствено купчина електронни сензори. И все пак съвсем да не можеш да се усамотиш…
По всяка вероятност всичко се заснемаше. Абсолютно всичко, което ставаше в СТАСИС-зоната, се записваше на видео. Не трябваше да приема предложението, без да настоява преди това да види къде ще живее.
Доверете ми се — й бе казал той. Да. Точно така.
Добре. За тази вечер ще се примири. Но утре ще ги накара да поставят покрив поне над нейните стаи. Освен това, щом искат от мен да спя тук, тия глупаци ще трябва да донесат огледало, по-голям скрин, още една мивка.
Не можеше да заспи. Въпреки че беше уморена, лежеше с отворени очи, обхваната от безсънието, което завладява в състояние на крайно изтощение.
Напрегнато се ослуша за шум от съседната стая.
Дали пък нямаше да излезе? Можеше ли?
Стените бяха отвесни и невероятно високи, ала ако детето умееше да се катери като маймуна?
По отвесна стена без дупки за ръцете? Пак мислиш за него като за маймуна.
Не би могъл да се прехвърли при нея. Не. Сигурна беше. Пък и всевиждащите сензори на Хоскинс бяха на балкона. Сигурно щяха да регистрират и да вдигнат тревога, ако момчето запрескача от стая в стая посред нощ.
Сигурно.
Не си направих труда да се осведомя за толкова много неща, помисли мис Фелоус.
После усети, че се чуди дали е опасен. Физически опасен.
Спомни си какви усилия положиха, за да го окъпят. Видя как първо Хоскинс, а после и Елиът едва го удържаха мирен. Съвсем малко дете, а силно. И как одра Елиът.
Ами ако влезе и …
Не, каза си мис Фелоус. Няма да ми навреди.
Хоскинс в никакъв случай не би я оставил сама независимо от сензорите над нея, ако мислеше, че има опасност да …
Опита се да се присмее на собствените си страхове. Беше само дете на три години, най-много на четири. Още не бе успяла да му изреже ноктите. А ако я нападне с нокти и зъби, докато спи …
Задиша учестено. Колко налудничаво наистина, колко налудничаво… И все пак…
Съзнанието й не преставаше да се лута нагоре-надолу и все не успяваше да се задържи върху някакво задоволително становище. Какво представляваше той — опасна отвратителна маймуна или ужасно изплашено малко дете, откъснато от близките си. Едното или другото? А защо не по малко и от двете. Изплашеното дете също може да причини болка, ако удари достатъчно силно. Спомни си няколко неприятни случая в болницата — деца, доведени до такова отчаяние, че бяха нападнали персонала с истинско ожесточение и бяха причинили немалки щети.