Той се отдръпна, ококори се разтревожен, сякаш лъжицата бе нещо опасно. Мургавото личице се сбръчка от страх. От устните му се изтръгна нещо средно между ридание и ръмжене.
— Гледай — подкани го тя, — лъжица, каша, уста.
Не, въпреки глада не искаше да знае за лъжицата.
— Добре тогава — реши мис Фелоус, — има време и за това — и я махна. — Но ще трябва да държиш купичката в ръце. Знаеш как. Повече никакво клечене на пода.
Подаде му купата. Той погледна към нея, сетне към пода.
— Хвани я с ръце.
Цъкания. Стори й се, че установява някаква последователност, но не бе сигурна. За Бога! Хоскинс трябва да нареди да записват тези звуци, ако вече не го е направил.
— С ръце! — твърдо настоя мис Фелоус. — Така!
Разбра. Взе купичката в ръце и я вдигна към лицето си.
Палците му потънаха в кашата. Беше доста неумел и се омърля ужасно, но повечето храна все пак влезе в устата му.
„Значи схваща бързо, когато не е вцепенен от страх.“
Мис Фелоус се съмняваше дали животинското лочене от земята ще се повтори повече.
Внимателно го наблюдаваше как се храни. Изглеждаше здрав, беше набит и як. Очите му блестяха, бузите руменееха и нямаше видими признаци на треска или болести. Изглежда, засега се справяше много добре с изпитанията на необичайното си пътешествие.
Макар да не знаеше повече от останалите за растежа на неандерталските деца, мис Фелоус определено започваше да мисли, че по всяка вероятност момчето е по-голямо, отколкото й се стори в началото. Беше по-скоро на четири, а не на три години. Безспорно бе дребен, но физическото му развитие превъзхождаше това на съвременните тригодишни деца. Разбира се, това до известна степен може би се дължеше на условията, при които бе живял някъде в Каменната ера. Каменната ера! Да, разбира се! Неандерталците са населявали каменната ера. Почти сигурна беше. Имаше толкова много да чете, когато й се удаде случай.
Опита този път да го накара да пие мляко от чаша. Момчето бързо се ориентира и хвана чашата с две ръце, но на неговата възраст повечето деца държаха чашите по този начин. Поне не мислеше, че стъкленият съд е опасен, както му се бе сторила лъжицата. Имаше обаче проблем с отвора — беше прекалено малък и не можеше да напъха лицето си в него. Зави високо — плач на отчаяние, прерастващо в ярост. Мис Фелоус хвана ръката на момченцето, наклони чашата и я притисна към устните му.
Отново се оплеска, но повечето мляко влезе в устата му. Нищо, беше свикнала с бъркотиите.
За нейна изненада и огромно облекчение банята се оказа далеч не такъв проблем. Отначало като че взе тоалетната чиния за фонтан, в който може да попляска и да се позабавлява, и мис Фелоус се уплаши да не се напъха вътре. Задържа го, изправи го пред тоалетната и разкопча ношницата му. Той веднага разбра какво се иска от него.
Погали го по главата. Не спираше да повтаря:
— Добро момче, умно момче.
С огромно удоволствие забеляза, че детето се усмихва.
Тази сутрин се очертаваше богата на открития и това я зарадва. За него и за нея. Той се запознаваше с лъжиците, чашите и тоалетната чиния. Тя — с него. Откриваше човешката същност, скрита зад необичайното и грозно, изключително грозно лице.
Тя също се засмя. Детето се усмихна пак. Съвсем простичко — като дете, което вижда, че усмивката му предизвиква приятно чувство.
Той съвсем не е обикновено момченце — напомни си тя. — Би било голяма грешка да храня подобни илюзии. Но когато се усмихва, е доста поносим. Наистина.
Глава четвърта
Изучаване
Късно на следващата сутрин отново го изкъпа. Този път битката не бе чак толкова ожесточена, колкото вчера. Прегледа го доста подробно и откри няколко синини и драскотини, но те бяха нещо нормално за всяко момче, още повече, ако е живяло в примитивни условия. Нямаше явни признаци на заболявания и сериозни наранявания. Дори бе успяла с цената на огромно търпение, пеейки непрекъснато, да го усмири и да подреже ноктите на ръцете му. Ноктите на краката можеха да почакат. Нито тя, нито детето имаха желание да се занимават повече с разкрасяване днес. Докато мис Фелоус се движеше нагоре-надолу, вратата на СТАСИС-сферата незабележимо се бе отворила и тя видя Хоскинс да стои пред нея безмълвно, със скръстени ръце. Кой знае откога беше там.
— Може ли да вляза? — попита той.
Мис Фелоус кимна хладно.
— Като гледам, вече сте вътре!
— Искам да кажа, в работната зона. Не отговорихте, когато ви се обадих по системата за вътрешна комуникация.
— Бях заета. Вероятно ще се наложи да говорите по-високо. Моля, заповядайте.
Момчето се дръпна при влизането на Хоскинс. Изгледа го неспокойно и като че понечи да се метне в задната стая. Мис Фелоус се усмихна и му кимна. То пристъпи напред, вкопчи се в нея и уви около тялото й невероятно слабите си криви крачета.