Лицето на Хоскинс засия от нещо, напомнящо страхопочитание.
— Голям напредък, мис Фелоус!
— Малко овесена каша е способна на чудеса.
— Изглежда вече много привързан към вас.
— Разбирам от работата си, доктор Хоскинс. Толкова ли е невероятно?
Той се изчерви.
— Не исках да кажа…
— Не, разбира се, че не. Когато вчера го видяхте за последен път, беше малко диво зверче, а сега…
— В никакъв случай животно.
— Не — каза мис Фелоус. — В никакъв случай животно. — Поколеба се за миг, после добави: — Имах известни съмнения в началото.
— Не бих могъл да ги забравя. Бяхте доста възмутена.
— Вече не съм. Попрекалих. На пръв поглед май наистина ми заприлича на маймунче, а не бях подготвена да се заема с подобно нещо, но той се приспособява удивително добре.
— Радвам се да го чуя. Значи решавате да останете.
Тя го изгледа продължително:
— Нима се съмнявахте, доктор Хоскинс?
— Ами — той сви рамене, — не… не. Знаете ли, мис Фелоус, не само вие сте поизнервена. Мисля, че оценявате неимоверните усилия, положени за експеримента и колко важно бе за нас да успеем. И сега, когато постигнахме наистина отличен резултат, не може да не се чувстваме леко позамаяни. Като човек, мобилизирал всичките си сили, за да изкърти вратата, препречила пътя му: внезапно настървено се хвърля върху нея, съпротивата на вратата се оказва значително по-слаба от очакваната и той влетява в тъй желаното пространство: внезапно влязъл, спира, оглежда се малко смутен и си казва: така, най-после, и сега какво?
— Хубав въпрос, доктор Хоскинс, и сега какво? Ще водите всякакви експерти да видят детето, нали? Специалисти, изследващи праисторическия живот и тем подобни.
— Разбира се.
— Предполагам, че някой ще извърши пълен медицински преглед?
— Естествено. Той обаче ми изглежда добре. Какво ще кажете? В основни линии?
— Да, в основни линии той е едно яко малко момченце. Все пак аз не съм лекар, а и още не е подлаган на вътрешни изследвания. Не е едно и също да изглеждаш здрав и да бъдеш здрав. Навярно е пълен с куп паразити, амеби, протозоични насекоми и какво ли още не. Може да са безопасни за него, може и да не са. Дори и да не са сериозна заплаха за здравето му, може да са опасни за нас.
— Вече помислихме за това. Доктор Джейкъбс ще дойде следобед и ще направи няколко предварителни изследвания. Ще работите заедно по време на целия експеримент. Ако посещението на доктор Джейкъбс не разстрои момчето прекалено, след това ще го посети доктор Макинтайър от катедрата по антропология на Смитсъновия институт и ще проведе първия антропологичен преглед. После ще го представим на средствата за масова информация.
Това я свари неподготвена.
— Средствата за масова информация? Как така? Кой? Кога?
— Така. Искат да видят момчето колкото може по-скоро, мис Фелоус. Кендид Девни вече е разгласил за експеримента. До довечера всички местни вестници и телевизионни компании ще тропат на вратата ни.
Мис Фелоус погледна детето и покровителствено сложи ръка на рамото му. То потрепери едва забележимо, но не направи опит да се отдръпне.
— Ще натъпчете това малко помещение с журналисти и камери! Още първия ден?
— Ами не бяхме помислили за…
— Не — прекъсна го тя. — Наистина не сте помислили. Това поне е ясно. Чуйте ме, доктор Хоскинс. Неандерталчето си е ваше и вие може да правите с него каквото пожелаете, но не искам никакви журналисти тук, поне докато не го прегледат и не установят, че е здрав. Още по-добре би било да е имал достатъчно време да посвикне.
— Мис Фелоус, наистина знаете какво е значението на рекламата за…
— Да. Днес рекламата е вездесъща. Представете си каква реклама ще ви направи момчето, ако умре от страх пред камерите.
— Мис Фелоус?
— Или ако се зарази от простудата на някой репортер. Затова настоявах за стерилна среда. Опитах се да ви обърна внимание, че вероятно няма вродена защита срещу съвременните микроби. Никакви антитела, нищо, което би могло да го предпази от…
— Моля ви, мис Фелоус. Моля ви.
— Ами ако ги ощастливи с някоя симпатична чумичка от Каменната ера, за която пък ние нямаме имунитет?
— Добре, мис Фелоус. Разбрах ви.
— Искам да съм напълно сигурна, че сте ме разбрали. Настоявам репортерите да почакат. Първо е необходимо детето да бъде ваксинирано срещу всякакви болести. Стига му и това, че снощи беше в контакт с толкова много хора. Нямам намерение да пускам тук тълпа журналисти нито днес, нито утре. Ако искат, засега могат да го снимат от балкона, без да влизат в зоната — все едно е новородено. Искам да пазят тишина. По-късно днес може да разработим график за заснемане с видеокамери. О, и като стана дума за балкона, не съм доволна от липсата на възможност за уединение. Бих желала над помещенията, предназначени за мен, да бъде изграден покрив. Като начало ще е достатъчен и някакъв брезент. Още не ми се иска разни работници да тракат с инструменти наоколо. И смятам, че останалата част от кукленската къща също може да се покрие.