Той нахлузи хирургическата маска на лицето си. За да предпази както себе си, така и Тими — предположи мис Фелоус.
Това обаче се оказа грешен ход. Тими надникна и като го видя, изпищя дрезгаво и пронизително, сякаш бе зърнал демон от праисторическите си кошмари. Мис Фелоус стигна до вратата, но той неудържимо се втурна към противоположния край на стаята като пленено животно, което се мъчи да избяга от пазача си, и се притисна към стената, треперещ от страх.
— Тими. Тими.
Нямаше смисъл. Не я оставяше да го приближи. Не и докато Джейкъбс бе наоколо. Момчето бе понесло присъствието на Хоскинс доста добре, но, изглежда, Джейкъбс здравата го плашеше. Край на теориите, че децата предпочитат лекарите да са строги и безцеремонни. Поне що се отнася до това дете.
Тя позвъни и повика Мортесън и Елиът.
— Май имаме нужда от малко помощ — с неохота призна мис Фелоус.
Плещестите санитари се огледаха предпазливо. Под униформата на лявата ръка на Елиът личеше подутина — явно превръзка на драскотината, нанесена му от Тими предишната вечер.
— Хайде! — подкани ги мис Фелоус. — Нали виждате — той е само едно малко момченце.
Ала завладяно от ужас, детето отново бе възвърнало необуздаността си. Придружена от Елиът и Мортесън от двете й страни, мис Фелоус влезе в стаята и се опита да го хване, но той бясно се замята с цялата си антропоидна ловкост и те доста се поизмъчиха. Накрая Мортесън се хвърли върху него, сграбчи го през кръста и го завъртя във въздуха. Елиът предпазливо го хвана за глезените и се опита да му попречи да рита.
Мис Фелоус отиде при него.
— Всичко е наред, Тими — тихичко рече тя. — Нищо лошо няма да ти направят.
Все едно му казваше: „Довери ми се.“
Момчето яростно се бореше с почти същото ожесточение като предишната вечер, когато се мъчеха да го окъпят.
Макар да имаше чувството, че става смешна, мис Фелоус затананика снощната мелодийка с надеждата да го успокои и да го направи по-сговорчив. И това не помогна. Доктор Джейкъбс се наведе ниско:
— Май се налага да го упоим. Господи, какво грозно нещо.
Остър пристъп на гняв завладя мис Фелоус — все едно Тими бе нейно дете. Как смееше да говори така? Как смееше!
— Има класическо неандерталско лице — тросна се тя. — Според неандерталските стандарти е много красив. — Откъде ли й хрумна това. Всъщност въобще нямаше понятие нито как изглежда класическото неандерталско лице, нито от неандерталските стандарти за красота. — Идеята да го упоите не ми харесва особено, но ако няма друг начин…
— Смятам, че няма — Джейкъбс беше категоричен. — Нищо няма да постигнем, ако го удържаме с груба сила, докато се опитвам да го изследвам.
Не — помисли мис Фелоус. — Детето няма да се зарадва, ако му напъхат скатула в устата или го заслепят, насочвайки светлини в очите му. Още по-трудно би ги оставило да му вземат кръвна проба или да му премерят температурата, дори и с помощта на термокопулационно реле с дистанционно управление.
Джейкъбс извади една ампула ултрасоничен транквилант от чантата си.
— Не знаете каква е подходящата доза — обади се мис Фелоус.
Той изненадано я изгледа.
— Дозата е съобразена с телесно тегло до тридесет килограма. Би трябвало да е безопасна.
— Съобразена е с телесно тегло на човек. Това е неандерталско дете. Не разполагаме с никакви данни за неговия организъм.
Сепна се от собствените си разсъждения. С разочарование установи, че отново прави разграничение между хора и неандерталци. Изглежда, не можеше да мисли за момчето по един-единствен начин. Той е човек! — яростно си рече тя. — Човек, човек, човек! Това е Тими и той е човек! Ала за Джейкъбс проблемът явно не си струваше да се обсъжда.
— Дори да беше млада горила или орангутан, мис Фелоус, пак бих счел дозата за подходяща. Човек, неандерталец. Какво общо има организмът му? Само телесното тегло е от значение. Добре, този път ще приложа половин доза. Да не поемаме риск с безценното приятелче на Хоскинс.
„Не само на Хоскинс“ — Мис Фелоус се учуди на тази си мисъл.
Джейкъбс намали дозата и допря ампулата до ръката на Тими. Чу се кратко бръмчене. Транквилантът щеше да започне да действа незабавно.
— Така. Сега да изтеглим малко от палеолитната му кръв и малко от праисторическата му урина. Мис Фелоус, имате ли фекална проба?
— Не е ходил по голяма нужда, откакто е пристигнал, докторе. Промяната, предизвикана от пренасянето във времето…
— Добре, какво ще кажете да остържете малко от пода, когато се изходи и да ми съобщите?
— Но той използва тоалетната, докторе — възмущението на мис Фелоус растеше.