Джейкъбс я погледна. Видът му явно показваше изненада и нещо, напомнящо яд, но после се засмя.
— Виждам, че много бързо започнахте да го защитавате.
— Да, защитавам го. Има ли нещо нередно?
— Не мисля. Добре, когато момчето отиде до тоалетната следващия път, бих искал да вземете проба, ако е ходил по голяма нужда. Предполагам, след това не пуска водата, мис Фелоус?
Сега и Мортесън, и Елиът се разсмяха. Мис Фелоус не се включи в общата веселба.
Тими, изглежда, спеше, поне бе неподвижен, спокоен и кротък. Джейкъбс без затруднение отвори устата му и разгледа зъбите. Досега мис Фелоус не бе имала възможност да ги види. Надникна иззад рамото на Джейкъбс, като се опасяваше, че ще види страшни, хищнически, маймунски резци. Но не, не: зъбите му съвсем не бяха такива. Бяха малко по-големи от зъбите на съвременните деца и изглеждаха здрави; бяха добре оформени и равни. Тими имаше една наистина чудесна челюст. При това типично човешка, без ужасни издадени напред резци, без огромни щръкнали кучешки зъби.
Мис Фелоус въздъхна издълбоко, дълго и облекчено.
Джейкъбс затвори устата на момчето, надникна в ушите, повдигна клепачите. Разгледа дланите и ходилата, палпира гръдния кош и коремната кухина, прегъна ръцете и краката, натисна леко с пръсти мускулите на ръцете и бедрата.
— Същинска бомбичка. Вече сте имали възможност да се убедите. Дребен е за годините си и е слабоват, но няма признаци за недохранване. Щом вземем фекална проба, ще разберем какво е хапвал. Най-вероятно храната му е била с високо съдържание на протеин и малко скорбяла. Точно каквото може да се очаква у ловци и събирачи при неблагоприятен климат.
— Неблагоприятен? — попита мис Фелоус.
— Ледниковата епоха — малко снизходително поясни Джейкъбс. — Така е било повечето време през Неандерталската епоха — ледников период.
Откъде знаеш пък ти? — вбеси се мис Фелоус. — Да не си бил там? Или случайно си антрополог?
Нищо не каза. Джейкъбс направи всичко възможно да я извади от кожата й, ала все пак бяха колеги и беше редно да се отнасят учтиво един към друг. Ако не за друго, поне заради Тими.
Някъде към края на медицинския преглед Тими неспокойно се размърда. След малко стана ясно, че действието на транквиланта е преминало. Значи обичайната доза за обикновено дете с неговото тегло би била нормална и мис Фелоус бе сбъркала, настоявайки за повече предпазливост. Значи и по това приличаше на съвременните деца — бе реагирал на сънотворното, както би реагирало някое от тях. Колкото повече научаваше за него, толкова повече й заприличваше на човек.
Джейкъбс най-сетне бе привършил. Той прибра инструментите и на излизане каза, че ще дойде на следващия ден, ако при предварителните анализи нещо му се стори странно.
— Имате ли нужда от нас? — попита я Мортесън.
— Не. Оставете ме с детето.
Веднага щом излязоха, Тими се успокои. Явно вече бе свикнал с нея, но другите все още го притесняваха. Мис Фелоус реши, че с времето това ще се оправи.
— Не беше чак толкова лошо, а, Тими? Няколко боцвания и мушвания, но нали разбираш — толкова неща искаме да научим за теб.
Той я гледаше мрачно и мълчеше.
— Разбираш, нали, Тими?
Той кратко изръмжа две срички, които тя удивена оприличи на „Тими“. Нима беше възможно? Нима вече знаеше името си?
— Повтори! Тими. Тими.
Той отново приглушено произнесе двете срички. Този път съвсем не беше сигурна, че казва Тими. Май си бе въобразила, подведена от нетърпението. Но пък си струваше да се възползва от случая. Насочи показалец към него:
— Тими — ти си Тими. Тими. Тими.
Отново мълчаливо се втренчи в нея.
— А аз съм — тя посочи себе си, ала за миг се затрудни; мис Фелоус изглеждаше прекалено голям залък, Едит не беше подходящо. Сестра — не, и това не става. Все пак мис Фелоус — аз — мис Фелоус, ти — Тими. — Пак посочи: Аз — мис Фелоус, ти — Тими. — Повтори три-четири пъти. Той въобще не реагира. — Мислиш, че съм луда, нали? — попита го тя и се присмя на собствената си глупост. — Издавам всички тия непознати звуци, соча, пея. И май в момента мислиш само, че е време за обяд, така ли? Права ли съм, Тими? Тими? Обед? Храна? Гладен?
Отново изръмжа двете срички и добави няколко цъкания.
— Да. Гладен си. Искаш малко храна с високо съдържание на протеин и малко скорбяла. Специалитетът на ледниковия период, нали, Тими? Добре. Да видим какво има тук. Така…
Доктор Макинтайър от катедрата по антропология на Смитсъновия институт пристигна рано следобед. Хоскинс предварително се обади по системата за вътрешна комуникация и попита мис Фелоус дали момчето е в състояние да приеме още един посетител скоро след предишния.