Макинтайър извика и отскочи назад пламнал.
— Мисля, че иска малко коса — рече мис Фелоус.
— Да, ама не така. Ето. Дайте ми ножицата — вече усмихнат, Макинтайър клъцна няколко косъма от челото си и подаде лъскавия кичур на Тими. Момченцето засия и щастливо загука.
— Кажете, мис Фелоус, идвал ли е някой друг с руса коса?
Тя се замисли за момент: Хоскинс, Девни, Елиът, Мортесън, Стратфорд, доктор Джейкъбс — всички бяха с кафява, черна или прошарена коса, нейната — кестенява — също побеляваше.
— Не. Не се сещам. Вие май сте първият.
— Чудно. Дали съм първият, когото вижда в живота си? Разбира се, нямаме представа какви са били косите на неандерталците. В разпространените реставрации почти винаги е кафява. Предполагам, че е така, защото повечето хора смятат неандерталците за груби маймуноподобни същества. И повечето съвременни големи маймуни са с тъмна козина. Тъмната коса е по-обичайна сред народите, населяващи по-топъл климат, отколкото сред обитателите на северните страни, а неандерталците определено са били отлично приспособени към изключително ниски температури. Значи бихме могли да заключим, че са били светли като повечето шведи или финландци.
— И все пак колко странно реагира на косата ви…
— Да, наистина. Цветът й има някакво особено въздействие върху него. Може би всички в племето му са били тъмнокоси, а може би и цялото население в онази част на света. Положително няма много скандинавски вид с тая мургава кожа. Но не бива да правим прибързани изводи само въз основа на наблюдения върху един-единствен представител, и то — дете. Е, добре че имаме и него. И колко е чудесен, мис Фелоус! Не мога да повярвам! Просто не мога да повярвам!
За момент мис Фелоус се изплаши да не би доктор Макинтайър да се остави отново да бъде обзет от благоговение, но той се овладя. Изключително внимателно заопипва страните, полегатото чело и малката вдадена брадичка на Тими с върховете на пръстите си. През цялото време си мърмореше нещо под носа — явно научни термини, които само той разбираше.
Тими понесе прегледа с изключително търпение.
След малко момченцето се впусна в продължителен монолог от цъкания и ръмжене. Говореше за първи път, откакто палеоантропологът бе влязъл в стаята.
Макинтайър погледна мис Фелоус. Лицето му бе поруменяло от вълнение.
— Чухте ли това? По-рано издавал ли е такива звуци?
— Разбира се. През цялото време говори.
— Говори?
— А какво друго мислите, че прави? Казва нещо.
— Само предполагате, че казва нещо.
— Не! — Мис Фелоус започваше да се дразни. — Той говори, доктор Макинтайър. Някакъв неандерталски език. Това, което произнася, определено има някакъв ритъм. Опитвам се да го разгадая, дори да го имитирам, но засега безуспешно.
— Какъв ритъм, мис Фелоус?
— Последователност от цъкане и ръмжене. Започвам да ги разпознавам. Има група звуци за глад, друга за нетърпение или безпокойство. Има и за страх. Знам — това са само мои предположения и не са научно обосновани, но не съм се отделяла от момчето от момента на пристигането му. Освен това съм работила с деца с говорни дефекти, доктор Макинтайър, и съм свикнала да се заслушвам много внимателно.
— Да, сигурно е така — изгледа я Макинтайър скептично. — Това е важно, мис Фелоус. Някой записва ли това цъкане и ръмжене?
— Не знам. Надявам се. — Спомни си, че смяташе да помоли доктор Хоскинс за това, но съвсем бе забравила. Тими пак каза нещо. Този път интонацията му бе друга — по-мелодична, почти умолителна.
— Виждате ли, доктор Макинтайър? Съвсем различно е от това, което каза преди малко. Мисля, че пак иска да си поиграе с косата ви.
— Само предполагате, нали?
— Естествено. Още не говоря неандерталски много гладко. Но погледнете! Гледайте, посяга към вас точно както първия път.
Макинтайър не гореше от желание да бъде отново оскубан. Той се усмихна и подаде пръста си на Тими, ала момчето не му обърна внимание. И си го каза — със серия цъкания, прекъснати от три непознати високи звука — нещо средно между ръмжене и вой.
— Според мен сте права, мис Фелоус. — Макинтайър повиши тон. Изглеждаше слисан. — Звучи съвсем като реч. На колко години мислите, че е детето?
— Три-четири. По-скоро на четири според мен. Нищо чудно, че говори толкова добре. Четиригодишните приказват доста, доктор Макинтайър. Ако имате деца…