— Доктор Макинтайър е изключително консервативен и не обича да прави прибързани заключения.
— Както и аз. И все пак, ако това не е език, значи аз съм безсловесно същество.
— Да се надяваме, че сте права, мис Фелоус. Да се надяваме, че наистина сте права. Ако не намерим начин да общуваме с него, значи напразно сме го довели. Нали искаме да ни разкаже всичко за своя свят.
— Ще ни разкаже, докторе. На неговия език или на нашия. И предполагам, че ще проговори на английски много преди ние да научим и една неандерталска дума.
— Може би, мис Фелоус. Времето ще покаже, нали? Времето ще покаже.
Хоскинс клекна и лицето му се изравни с лицето на момченцето. После леко обхвана с разперени пръсти гръдния му кош. Тими остана спокоен. В следващия миг мис Фелоус осъзна, че Хоскинс изключително нежно гъделичка детето, че леко и закачливо движи връхчетата на пръстите си, което издаваше доста добро умение да контактува с малчугани. А на Тими му харесваше да го гъделичкат.
— Я какъв здравеняк — изуми се Хоскинс, — невероятно як е. Значи ще научиш английски, така ли, Тими? Тогава ще ни продиктуваш цяла книга за живота през палеолита и всички ще искат да я прочетат. Тя ще стане голям бестселър и разходите по теб ще започнат да се възвръщат, а, Тими? — Той вдигна поглед към мис Фелоус: — Нали разбирате, изключително много неща зависят от момчето. Надали има нужда да ви обяснявам — тук става дума не само за пари, а и за цялото ни професионално бъдеще.
— Напротив, май не е зле да ми обясните.
Хоскинс разчорли гъстата непокорна коса на Тими, погали го и се изправи.
— Години наред едва скърпваме бюджета и при всяка възможност едва-едва измолваме по някой цент. Няма да повярвате, но енергията, която СТАСИС-зоната поглъща за една секунда, е достатъчна за няколкодневното захранване на цял град, а това е само част от режийните разходи на лабораторията. Поне пет-шест пъти едва не се разорихме. За да оцелеем, заложихме всичко на голямото шоу с динозавъра. Трябваше да изберем — или всичко, или нищо. И като казвам „всичко“, точно това имам предвид. Но Тими ще ни спаси. Той ще прослави СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД. Успяхме, мис Фелоус, успяхме!
— Мислех, че живият динозавър, който докарахте, е достатъчен, доктор Хоскинс.
— И ние мислехме така, ала някак не успяхме да завладеем вниманието на публиката.
— С динозавъра?!
Хоскинс се засмя:
— Е, ако бяхме предложили някой достигнал пълния си ръст бронтозавър, някой разярен, пръхтящ тиранозавър или нещо от сорта, може би щяхме да събудим интереса им. Наложи се обаче да се съобразим с ограниченията за тегло. Нали разбирате, това до голяма степен ни върза ръцете. Не че сме наясно как щяхме да удържим тиранозавъра, дори да го бяхме докарали тук. Май някой ден трябва да ви разведа и да ви покажа динозавъра.
— Да, няма да е зле…
— Много е сладък.
— Сладък?! Динозавърът?!
— Да. Ще видите. Сладко малко динозавърче. За жалост хората не се вълнуват от сладки малки динозавърчета. „Колко интересно — коментираха някои, учените са докарали жив динозавър от праисторическата епоха!“. Ала после хвърлиха по едно око към телевизорите и той с нищо не ги заинтригува. Може би защото не бе два пъти по-висок от някоя къща и не бълваше огън. Затова пък това неандерталско момче, истинско човешко същество от Каменната ера, странно на вид, ала все пак близко до всекиго, към което хората да проявят по-топло отношение — ето кой ще ни спаси. Чу ли, Тими? Ти си нашето спасение. — Хоскинс отново се обърна към мис Фелоус. — Неуспехът на опита би ме съсипал. Без съмнение. Би съсипал цялата корпорация.
— Разбирам.
— Сега всичко е наред. Скоро ще разполагам с много пари. От много места предлагат средства. Това е прекрасно, мис Фелоус. Стига Тими да е здрав и щастлив и да го накараме да каже няколко думи на английски. „Ей, вие там. Аз съм Тими от Каменната ера…“
— Или нещо подобно — сухо додаде мис Фелоус.
— Да, нещо такова. Да е здрав и щастлив. От това зависи всичко. Ако нещо му се случи, ще ни охулят, мис Фелоус, дори още по-зле. Ето защо вие сте основната фигура в целия експеримент. Разбирате ли? От вас зависи да осигурите подкрепа и подходящи условия за детето. Думата ви ще е закон. Ако Тими се нуждае от нещо, ще го получи. Вчера бяхте абсолютно права, като отказахте на журналистите да се нахвърлят върху него.
— Благодаря ви!
— Естествено сте наясно, че колкото се може по-скоро искаме да дадем пресконференция. Жизненоважно за всички ни е по най-бързия начин да популяризираме експеримента с Тими…
Внезапно Хоскинс отново се превърна в недотам приветливия изпълнителен директор, прибягващ до изрази като „Доверете ми се!“ в моменти, когато най-малко може да му се вярва.