— Това значи ли, че следобед искате да пуснете журналистите? — студено попита мис Фелоус.
— Ами, ако смятате, че е готов да…
— Не, още не.
Хоскинс навлажни устни.
— Думата ви е закон. Само ме уведомете кога.
— Ще ви уведомя.
— А можете ли да определите приблизително кога? Какво ще кажете за утре или вдругиден?
— Хайде да се разберем, докторе. Става ли? В този момент просто не желая да подлагам Тими на стресови ситуации от рода на пресконференции. Образно казано, той още не си е поел дъх, не е стъпил здраво на земята, наречете го както искате. Доста напредна след първите мигове на ужас, но само за секунда може отново да се превърне в изплашеното диваче от онази нощ. Дори доктор Макинтайър успя да го разстрои вчера, преди да си тръгне.
Хоскинс се умисли.
— Не може вечно да държим журналистите настрана, мис фелоус.
— Не казвам, че това ще продължи дълго. Говоря за няколко дни — два, три, четири. Нека аз преценя, а, доктор Хоскинс? Нали думата ми е закон?
— Думата ви е закон. — Хоскинс не изглеждаше особено доволен. Замълча за момент. После продължи: — След пристигането на момчето не сте излизали от зоната нали, мис Фелоус? Дори за миг?
— Знам задълженията си, доктор Хоскинс, и ако мислите…
— Моля ви, мис Фелоус — той се усмихна и вдигна ръка, — нищо лошо не искам да кажа. Просто се опитвам да изтъкна, че изобщо не възнамеряваме да ви държим денонощно заключена с момчето. Знам, в критичните първи дни бе най-добре да сте подръка през цялото време, а и при първата ни среща ви казах, че ще дежурите постоянно поне в началото, но Тими явно вече се приспособява, и то доста успешно. Съставете график на часовете си за почивка и възстановяване. Отначало сестра Стратфорд ще ви замества за около час, а по-нататък вероятно и целия следобед.
— Както кажете.
— Нещо не ми изглеждате въодушевена. Не подозирах, че сте такава работохоличка, мис Фелоус.
— Не е точно така. Просто, как да се изразя, Тими е ужасно уязвим, объркан, самотен, далеч от дома. Има огромна нужда от любов и закрила, докато свикне с новото си положение… Не ми се иска да го оставя дори за миг.
— Много похвално от ваша страна. Но сега, след като най-тежкият приспособителен период отмина, може за кратко да го оставяте сам.
— Щом настоявате, докторе…
— Смятам, че така е по-добре. За ваше собствено добро, мис Фелоус. Имате право на малко отдих. Пък и не бих искал Тими да изпадне в пълна зависимост от вашето присъствие. Нямате представа колко ще се привърже към вас, ако непрекъснато се грижите за него. А ако по някакви причини се наложи да напуснете зоната, Тими може и да не го понесе. Това положение крие известен риск. Разбирате ли ме?
Мис Фелоус кимна.
— Прав сте.
— Е, добре. Искате ли да направим малък експеримент? Ще се обадим на сестра Стратфорд и ще я оставим за час-два при Тими, а аз ще ви разведа из лабораторията.
— Ами…
— Не сте ли съгласна? Вижте, ще си закачите минипредавател и ако сестра Стратфорд се натъкне на най-малкия проблем с Тими, до пет минути ще се върнете при него, става ли? Доверете ми се.
— Добре — отвърна мис Фелоус, този път по-дружелюбно. Трябваше да признае, че Хоскинс има право. Помогна на Тими да се справи през първите два дни, а сега може би бе разумно да провери дали момчето ще понесе краткото й отсъствие. — Съгласна съм да опитам. Покажете ми динозавъра.
— Ще ви покажа и животни, и растения, и минерали, мис Фелоус — от всичко по равно. — Хоскинс погледна часовника си. — Давам ви, да речем, час и половина да довършите работата си и да обясните накратко на сестра Стратфорд за какво трябва да внимава. После ще ви взема оттук и ще ви покажа лабораторията — лично на вас.
Мис Фелоус се замисли:
— Май ще е по-добре да ми дадете два часа.
— Съгласен. Два часа. Ще се върна точно в единадесет. Доскоро. Значи няма проблем.
Тя радостно се засмя:
— Всъщност с нетърпение очаквам разходката. Ще ми отпуснеш малко време нали, Тими?
Момчето изцъка няколко пъти.
— Виждате ли, докторе. Знае, че му задавам въпрос и отговаря, макар и да не разбира какво точно го питам. Има разум зад това чело.
— Сигурно — каза Хоскинс, кимна за довиждане и излезе.
Мис Фелоус си тананикаше, докато се занимаваше със сутрешните си задължения. Думите й, че няма търпение да излезе от СТАСИС-сферата, бяха истина. Колкото и да й бе приятно да се грижи за Тими, имаше нужда от почивка.
Или пък я радваше мисълта да прекара известно време с Хоскинс?
Това вече бе пълен абсурд. И все пак той едва ли не й определи среща.