Появи се мъж в работно облекло, който тикаше количка, натоварена със сложен непознат уред. Той приятелски поздрави Хоскинс, а мис Фелоус дари с равнодушна усмивка.
— Това е Том Дуейн от университета във Вашингтон — представи го Хоскинс. — Занимава се с трилобитите. Ядрен химик е. Том, запознай се с Едит Фелоус, квалифицирана медицинска сестра. Грижи се за новото неандерталче. Прекрасна жена е.
Новодошлият отново се усмихна, този път не толкова равнодушно.
— Голяма чест е да се запозная с вас, доктор Фелоус. Със страхотна задача сте се заели.
— Казвайте ми само мис Фелоус — помъчи се да си придаде по-дружелюбен вид тя. — Мога ли да попитам какво общо има ядрената химия с трилобитите?
— Хм, всъщност аз не изследвам самите трилобити — отвърна Дуейн, — а химическия състав на водата, която дойде с тях.
— Том измерва изотопните съотношения на кислорода във водата — добави Хоскинс.
— И защо е нужно всичко това?
— Това е праисторическа вода — подхвана Дуейн, — поне на петстотин, може би дори шестстотин милиона години. Изотопното съотношение ни дава представа за преобладаващата температура на океанската вода в онази епоха. Ако желаете, мога да ви обясня подробно. Щом си изясним въпроса с температурата на океана, ще получим повече информация за праисторическия климат на планетата. По времето, когато са виреели трилобитите, светът се е състоял предимно от вода.
— Виждате ли, мис Фелоус, Том всъщност не се интересува от трилобитите. Те са просто малки грозни досадници, които се мотаят из скъпоценната му праисторическа вода. На хората, които изследват трилобитите, им е значително по-лесно. Просто правят дисекция на животинчетата и за целта са им нужни единствено скалпел и микроскоп. А горкичкият Том при всеки опит трябва да си играе с огромния спектрограф.
— Защо? Не може ли…
— Не, не може. Нищо не бива да изнася от СТАСИС-сферата. Изключено е. Въпрос на равновесие във времевия потенциал.
— Равновесие във времевия потенциал — повтори мис Фелоус, сякаш Хоскинс бе изрекъл нещо на чужд език.
— Свързано е със запазването на енергията. Когато преминават през времето, предметите попадат под въздействието на времеви полета. Докато се движат, те натрупват енергиен потенциал. Ние в СТАСИС трябва да го неутрализираме и да поддържаме това състояние.
— Аха — отвърна мис Фелоус. Научната й подготовка не включваше обстойни познания по физика. Доста понятия й се губеха. Вероятно това бе реакция срещу лошите спомени от брака й. Бившият й съпруг обичаше с часове да говори за поезията, присъща на физиката, за тайнствеността, магията и красотата в нея. Може би имаше известно право. Ала мис Фелоус нямаше навика да се трогва особено от каквото и да е, свързано със съпруга й.
— Какво ще кажете? Да продължим ли разходката и да оставим Том на трилобитите му? — подкани я Хоскинс.
В запечатаните камери имаше екземпляри от първични растителни видове: странни люспести растенийца, злокобни и некрасиви; късове скални образувания, които — поне според мис Фелоус — не се различаваха от съвременните скали. Това беше колекцията от растения и минерали. Животни, растения, минерали. Точно както бе казал Хоскинс.
Тук доста основно се бяха поровили из естествената история на миналото. И за всеки вид бе определен изследовател. Лабораторията приличаше на музей — музей, пробуден за живот, превърнат в свръхактивен изследователски център.
— И вие трябва да ръководите всичко това, доктор Хоскинс?
— Не пряко, мис Фелоус. Слава богу, имам подчинени. Огромната управленческа работа в корпорацията изисква усилията на трима души.
— Но вие в действителност не сте бизнесмен? — Мис Фелоус имаше предвид табелката със самодоволното „кфн“. — Всъщност сте учен, който е позволил да го превърнат в директор на корпорация, не е ли така?
Той тъжно кимна.
— „Позволил“ е точната дума. Започнах като теоретик. Докторатът ми е посветен на същността на времето, техниката на интертемпоралното проследяване на мезоните и т.н. Когато създадохме компанията, нямах ни най-малка представа, че ще се занимавам с нещо друго, освен с ръководството на теоретичните изследвания. И тогава започнаха проблемите. Нямам предвид технически проблеми. В един прекрасен ден пристигнаха банкерите и ни наругаха, че не въртим бизнеса както трябва. После направиха промени в ръководството, това повлече подире си друго и ето че в следващия момент вече се бяха обърнали към мен с думите: „Джери, ти единствен можеш да се оправиш тук!“ Пък аз, глупакът, им повярвах. А после, после… — Той се ухили. — Уредих се с махагоново бюро и всичко останало. Ровя се в хартии, парафирам доклади, провеждам събрания, издавам заповеди.