— А професорът не беше привързан…
— Не — рече Хоскинс. — Този идиот заедно със скалата щеше да се озове право в плиоцена, откъдето е дошла тя.
— Какъв ужас!
— Сигурно. Е, нямаше да се облея в сълзи, уверявам ви. Щом като от глупост е нарушил правилника и се е оказал на неподходящо място в неподходящ момент, и го е сполетяла ужасна участ — пада му се. Но в крайна сметка ние щяхме да бъдем потърпевши. Представяте ли си какви съдебни процеси щяха да последват?
— Но при условие, че е загинал поради собствената си небрежност…
— Не бъдете наивна, мис Фелоус. Десетилетия наред безброй проклети идиоти в тая страна проявяват небрежност, а адвокатите, наети от близките им, карат ответната страна да опере пешкира. Пияницата, който се озовава под колелата на влака; крадецът, който скача от таванския прозорец и си строшава главата; малчуганът, който се покачва на задницата на някой автобус и пада — нима всички те не получават огромни обезщетения? Наследниците на Адамовски щяха да кажат, че небрежност сме проявили ние, защото преди да извършим пробива, не сме проверили дали в сферата има някой. А съдът щеше да се съгласи, независимо че на професора не му е влизало в работата да се вмъква в лабораторията и да задига пробата. Дори и да спечелехме делото, мис Фелоус, представяте ли си обществената реакция, ако историята се разчуеше? Добродушен стар учен загинал при нещастен случай в СТАСИС! Ужасните опасности, свързани с пътешествието във времето! Рискове, непознати за обществеността. Кой може да каже дали в СТАСИС не се създава смъртоносно лъчение? Какви смъртоносни експерименти всъщност се провеждат зад тази врата? Прекратете дейността им! Виждате ли? За една нощ ще се превърнем в чудовища и средствата ни ще секнат ей така — той щракна с пръсти. Намръщи се, погледна чинията си и тъжно зачовърка из храната.
— Не бихте ли могли да го върнете? Както преди това сте пренесли скалния отломък?
— Не, защото след връщането на даден предмет първоначалният фокус се губи, освен ако предварително не се вземат мерки за запазването му. В нашия случай обаче не беше така. Всъщност никога не предприемаме нещо подобно. Няма смисъл. Да открием професора би означавало да възстановим даден фокус на разстояние от около пет милиона години, а това е все едно да хвърлиш въдица в океанската бездна, за да уловиш точно определена риба.
След миг Хоскинс продължи:
— Господи, като се сетя за предпазните мерки срещу непредвидени ситуации, косата ми побелява. Всяка СТАСИС-сфера има собствено устройство за извършване на пробив. Това е задължително, тъй като всяка сфера има индивидуално фокусиране и трябва да се разпадне самостоятелно. А най-важното е, че устройствата за пробив се включват едва в последния момент. Специално сме се погрижили и за задействането им: то става само с лост, чиято дръжка е монтирана извън СТАСИС-сферата. Видяхте как го направих, нали? Издърпването на лоста е силово механично движение, което изисква голямо напрежение и надали би станало случайно.
— Значи просто щяхте да оставите професор Адамовски в… как го казахте… плиоцена?
— Нямаше да имаме друг избор.
— А плиоценът е бил преди пет милиона години?
— Всъщност плиоценът настъпва преди десет милиона години и продължава около осем милиона години, но точно този отломък е отпреди пет милиона години.
— Как мислите, професорът би ли оцелял дълго време там?
Хоскинс вдигна ръце в знак, че не е сигурен.
— Климатът вероятно не е бил суров както през ледниковия период, откъдето идва вашият Тими. Той би се озовал сред атмосфера, горе-долу близка по състав на въздуха, дишан днес от нас. Ако, разбира се, изключим отпадъците, с които сме го замърсили през последните няколко столетия. Така че, ако Адамовски умее да ловува и да намира ядивни растения — а аз дълбоко се съмнявам в това — би се справил за известно време. Някъде между две седмици и два месеца.
— Добре, да предположим, че срещне някоя жена от плиоцена, тя го хареса и го научи да намира храна? — Изведнъж друга, още по-невероятна мисъл се загнезди в ума на мис Фелоус. — Ами ако извършат съвокупление и се сдобият с деца? Тогава някъде назад във времето би се появила цяла нова генетична линия, гените на съвременен мъж, кръстосани с гените на праисторическа жена? Това не би ли променило цялата следваща история? Рискът да бъде изпратен професорът назад във времето би бил огромен, нали?