Хоскинс едва сподавяше смеха си. Мис Фелоус усети как лицето й пламва.
— Нещо много глупаво ли казах, докторе?
Нужен му бе още един момент, преди да отговори.
— Глупаво? Не, думата е прекалено силна. Бих казал, наивно. Мис Фелоус, в плиоцена не е имало жени, които седят и чакат нашия професор Адамовски. Не и подходяща за него партия.
— Ясно.
— Забравил съм повечето подробности за човешките предци, но категорично твърдя, че там Адамовски не би открил подобие на Homo Sapiens. В най-добрия случай би могъл да се надява на някоя примитивна форма, например австралопитек, висок към метър и четиридесет, и целият космат. Човешката раса, така както ние разбираме това понятие, просто не е съществувала толкова рано. Пък и се съмнявам, че дори мъж, чувствителен като професор Адамовски — Хоскинс сподави нов пристъп на смях, — дотолкова би се влюбил във вашата среднохуманоидна женска, та да се люби с нея. Е, ако попаднеше на плиоценското съответствие на троянската Елена — маймуната, която, така да се каже, пусна хиляда кораба по море…
— Мисля, че ви разбирам — сковано рече мис Фелоус. Вече съжаляваше, задето въобще е насочила разговора в тази посока. — Но когато ми показахте динозавъра, ви попитах защо движението на човек във времето не променя историята. Ясно, професорът не би могъл да създаде семейство в плиоцена, но ако някой бъде изпратен в епоха, където живеят истински човешки същества, например във времето отпреди двадесет хиляди години…
Хоскинс се замисли.
— Хм, предполагам, би настъпил малък разрив, деформация във времевия поток, но според мен нищо значително.
— Значи историята не може да се променя с помощта на СТАСИС?
— На теория, предполагам — да, но на практика — не, освен ако не възникне извънредна ситуация. През цялото време изнасяме извън СТАСИС въздушни молекули, бактерии, прах. Около десет процента от консумираната енергия отиват за наваксване на микрозагуби от този род. Но дори промените, предизвикани от движението на големи предмети във времето, постепенно се неутрализират. Вземете парчето халкопирит на професор Адамовски. Да кажем, че през двуседмичния му престой в нашето време някое насекомо, подслонено под него, е загинало при нашите условия. Този факт би могъл да предизвика цяла верига от промени във времевия поток. Но нашите изчисления показват, че това би било конвергентна серия. Степента на промяна отслабва с времето и нещата постепенно възстановяват нормалния си ход.
— Искате да кажете, че действителността се самовъзстановява?
— В известен смисъл. Да изтръгнем човешко същество от миналото или да изпратим друго на негово място, означава да нанесем по-сериозна рана. Ако това е най-обикновена личност, раната би заздравяла сама — както показват изчисленията ни. Всеки ден получаваме куп писма с молба да доведем Ейбръхъм Линкълн в настоящето. Други пък искат Мохамед или Александър Велики. Е, не бихме го направили, защото не ни достигат технически възможности. Но дори да можехме да хвърлим мрежата в по-близка епоха и да открием определено човешко същество, доста трудно бихме заличили промяната на реалността, предизвикана от преместването на някои от великите строители на историята. Има начин да се изчисли кога дадена промяна е твърде сериозна и ние правим всичко възможно да избягваме това.
— Значи Тими… — започна мис Фелоус.
— Не, той не представлява подобен проблем. Едно момченце от прачовешки вид, обречен на изчезване след около пет-десет хиляди години, едва ли би причинило промяна в историята само защото сме го довели в нашата ера. Действителността ни не е застрашена. — Хоскинс й хвърли остър поглед. — Няма защо да се притеснявате.
— Не се притеснявам. Просто се опитвам да си изясня нещата тук.
— Оценявам старанието ви.
Мис Фелоус бавно отпи голяма глътка обезмаслено мляко.
— След като пренасянето на неандерталско дете в нашия век не застрашава хода на историята, значи е възможно след време да бъде доведено второ дете, така ли?
— Естествено. Но смятам, че едно ни е достатъчно. Ако Тими ни помогне да научим всичко, от което се интересуваме…
— Имам предвид не за изследвания, а за другарче на Тими.
— Моля?
Мисълта се стрелна в съзнанието й също тъй внезапно, както името на Тими — импулсивно, неочаквано. Мис Фелоус дори се изненада, че я изрече на глас. Но след като веднъж бе заговорила, реши да доизкаже аргументите си.
— Доколкото виждам, той е във всяко отношение здраво и нормално дете. Дете на своето време, разбира се, но според мен по свой начин забележително.